„Да бъде благословен Бог и Отец на нашия Господ Иисус Христос, Отец на милостта и Бог на всяка утеха, Който ни утешава във всяка наша скръб, за да можем и ние да утешаваме онези, които понасят различни мъки, с утехата, с която самите ние сме утешавани от Бога“ (2 Кор., гл. 1, ст. 3 – 4*).
Първата ми сесия по химиотерапия отне десет часа в една стая с още около двадесет пациенти. Освен утехата, която моята вяра ми даваше, милото отношение, което получих от тези хора в първия ми ден, беше нагледен урок относно плода на Духа.
Една жена на име Линда се бореше с рака от доста време. Когато медицинска сестра дойде да ѝ обясни, че терапията ѝ не е била успешна и ще се наложи да дойде отново друг ден, Линда ѝ отвърна с уморена усмивка. Мило и търпеливо, тя каза:
- Разбирам. Случват се такива неща.
Тя си взе одеялото и бастуна, като се приготви да си върви. Докато минаваше покрай мен, нещо (може би страхът, изписан на лицето ми) я накара да се приближи до мен и да ми подаде гривната, която носеше. Тя ми каза:
- Надявам се тези два стиха от 2 Коринтяни да ти донесат утехата, която дадоха на мен.
Докато прекарвах време в болницата, по докторски кабинети, центрове за лечение, оперативни зали и в дома си, можех да погледна назад и да видя лицето на Линда в момента, когато ми подари думите от Божието слово. Повече не я видях, но почувствах нуждата да споделя за нея и дара на утеха, който Бог ми даде чрез тази жена.
Линк към оригиналната статия: https://www.upperroom.org/devotionals/en-2023-02-1
*Библейските цитати са от Библия, нов превод от оригиналните езици © Българско библейско дружество 2013
