„Пиша ви, дечица, защото греховете ви са простени заради Него. Пиша ви, бащи, защото познахте Онзи, Който съществуваше в началото. Пиша ви, младежи, защото победихте лукавия. Пиша ви, деца, защото познахте Отца. Писах ви, бащи, защото познахте Онзи, Който съществуваше в началото. Писах ви, младежи, защото сте силни и Божието слово пребъдва у вас, и вие победихте лукавия“ (1 Йн., гл. 2, ст. 12 – 14*).
Когато застанем пред Бога с покаяние и вяра, нашите грехове биват простени. Ние повече не носим вината за тях, тъй като Господ Иисус взе греха и вината ни на кръста и понесе наказанието на Божия гняв вместо нас. Когато побързаме да изповядаме греховете си и да се покаем за тях, няма причина да продължаваме да изпитваме вина или да живеем със срам. Въпреки това, ние понякога се самообвиняваме дълго, след като това чувство би трябвало да е преминало.
Сатана винаги търси възможности да ни обвини. Понякога тези обвинения са относно прегрешения, които вече сме изповядали. Господ ни ги е опростил изцяло. Но ние също трябва да си простим – в противен случай оставаме уязвими пред разяждащата вина, както и пред обвиненията на Сатана.
Как може да преценим откъде идва чувството на вина? Изобличението от Бога се фокусира върху конкретно грешно действие или поведение, докато обвиненията на врага обикновено са генерализирани и насочени към нас самите и нашата себестойност. Запомнете, той цели да ни смачка, така че да живеем в срам и да се съмняваме в Божията любов.
Независимо дали чувството на съжаление, което изпитвате, е основателно или не, трябва бързо да се справите с него – то няма само да си отиде. Затова спрете да бягате и се изправете пред източника на вашата вина. Време е да излезете от този затвор и да започнете да ходите в радостта на Божията прошка.
Линк към оригиналната статия: https://www.intouchuk.org/read/daily-devotions/overcoming-guilt
* Библейските цитати са от Библия, нов превод от оригиналните езици © Българско библейско дружество 2013
Photo by Jametlene Reskp on Unsplash
