Дълбоките, искрени взаимоотношения изискват време и усилия. Като човешки същества обаче, ние всички имаме физически, умствени и емоционални ограничения, които не можем да пренебрегнем. Дори Господ Иисус, Който е всемогъщ, отделяше време, в което да се изолира от тълпите и учениците Си, за да почерпи сила от общуването с Отец: „А Той се оттегляше в усамотени места и се молеше“ (Лк., гл. 5, ст. 16*).
Когато не можем да вложим във взаимоотношенията си толкова, колкото сме се надявали, може би е наш ред да получим. Мойсей е добър пример за това. Докато държи Божия жезъл издигнат нависоко, Израил надделяват над Амалик, но щом ръцете му отслабнат и той ги свали, амаликитците започват да настъпват. Затова „взеха камък, сложиха го там, където стоеше, и той седна на него. А Аарон и Ор подпираха ръцете му – единият от едната страна, а другият от другата. Така стояха ръцете му издигнати до залез слънце. Така Иисус с остър меч победи Амалик и войската му“ (Изх., гл. 17, ст. 12 – 13*).
Историята на Мойсей ни напомня, че понякога най-доброто, което можем да направим, е да позволим на нашето семейство и приятели да ни помогнат. Все пак Господ ни е устроил така, че да разчитаме едни на други.
Линк към оригиналната статия:https://www.intouchuk.org/read/daily-devotions/give-and-take
*Библейските цитати са от Библия, нов превод от оригиналните езици © Българско библейско дружество 2013