„Затова и ние, заобиколени от такъв голям облак от свидетели, нека свалим от себе си всякакво бреме, както и греха, който лесно ни оплита. Нека с търпение изминем предстоящия ни жизнен път с взор, отправен към Този, Който е начало и завършек на вярата – Иисус, Който заради наградата на радостта, която Му предстоеше, изтърпя разпъване на кръст, като презря позора и седна отдясно на Божия престол.И тъй, за да не отслабвате и да не отпадате духом, помислете за Онзи, Който претърпя от грешниците такова поругание над Себе Си“ (Евр., гл. 12, ст. 1 – 3*).
„Отказвам се!“ – обикновено казваме това, когато взаимоотношения, работа или нещо друго започне да става толкова стресиращо, че ни се струва, че не можем да продължим. Понякога тези думи дори биват насочени към Бога, когато изискванията изглеждат прекалено големи, цената – непоносимо висока или препятствията – твърде обезсърчаващи.
Господ обаче осигурява необходимото, за да устоим дори и във време на обезсърчение. Разполагаме със свидетелството на вярващи, отишли си преди нас – особено тези, чиито истории са записани в Библията. И, разбира се, имаме най-добрия пример, който е Господ Иисус. Той понася кръста не само за да ни спаси, но и също така да ни насърчи да не отслабваме и да не се обезкуражаваме.
Този съсипан от греха свят е пълен с грижи, но Господ ни казва, че сме благословени, ако устояваме в изпитанията (Як., гл. 1, ст. 12). За да направим това, ние трябва да се отърсим от греха и всичко, което възпрепятства нашето духовно израстване. Тогава ще можем да се уподобяваме все повече на Христос и да бъдем полезни за Бога.
Когато обмисляме възможността да се предадем, ние се фокусираме върху самите семе си, вместо върху своя Спасител, Който е осигурил необходимото, за да устоим. Желанието и силата да продължим напред са от Бога. Човешките усилия могат да ни провалят, но Господ – никога.
Линк към оригиналната статия: https://www.intouchuk.org/read/daily-devotions
*Библейските цитати са от Библия, нов превод от оригиналните езици © Българско библейско дружество 2013
