Ние постоянно чакаме нещо. Чакаме да ни върнат обаждане, да си получим заплатата, да ни пратят поръчката и какво ли още не. Чакането присъства в ежедневието на всеки, макар и да притежаваме различни нива на търпение. В Библията на много места се говори за това да чакаме Господа. В Псалом 27, ст. 13-14* Давид пише: „Ако не бях повярвал, че ще видя благостите Господни в земята на живите – бих премалял. Чакай Господа; дерзай и нека се укрепи сърцето ти. Да! Чакай Господа“.
Какво обаче означава да чакаме Господа? Ние чакаме Той да действа – да избавя, да отговаря на молитви, да осигурява нужди, да подновява силата ни, да изявява волята Си. Той е Който е сътворил небето и земята, Който „съживява мъртвите и повиква в действително съществуване онова, което не съществува“ (Рим., гл.4, ст. 17*). Ние сме слаби и ограничени хора. Затова каквото и да чакаме, чакаме го от Него.
Вероятно не ни е лесно да чакаме. Понякога ни се струва, че само това правим. Времето си минава и нищо не се случва. Бог обаче има друга перспектива. Той не е ограничен във времето, както сме ние.
Господ използва нашето чакане, за да разкрие славата Си, както и да ни научи на търпение и доверие. Когато Лазар, братът на Мария и Марта, се разболява тежко, двете жени уведомяват Господ Иисус за това. Той обаче не бърза. Според техните представи, Той се бави и идва едва когато е станало късно. Лазар вече е в гроба от четири дни. В думите на Марта виждаме разочарование, а може би и укор: „Господи, ако Ти беше тук, брат ми нямаше да умре“ (Йн., гл. 11, ст. 21*). Божият план обаче е Христос да бъде изявен като „възкресението и животът“ (ст. 25*). Когато Той възкресява Лазар, много хора повярват в Него.
Господ вече има план, но е възможно планът Му да включва чакане от наша страна. Затова нека дерзаем, да укрепим сърцата си и да чакаме Господа!
* Библейските цитати са от Библия, ревизирано издание © Българско библейско дружество 2015
