BG | EN

Блог

Неразпознатият подарък

Това, което виждаме като обективни факти, не ни прави „виждащи“ и оценяващи реално стойността на „подаръците“ от Бога. В Библията освен за физическите ни очи се говори и за още един вид очи.

„Словото беше в света и светът бе създаден чрез Него, но светът не Го позна. То дойде при Своите Си, но Своите не Го приеха. А на онези, които Го приеха и повярваха в Неговото име, Той им даде възможност да станат Божии деца.“ (Ев. от Йоан, гл. 1, ст. 10-12*)

 

Човешката история е изпълнена с примери на хора или събития, които не са били „разпознати“ от съвременниците си. Учени, художници, архитекти, социално значими личности, хора, оказали влияние в ключови моменти, военни герои. Някои от тях признаваме едва след десетки или стотици години. За други така и не разбираме, а споменът за тях замира и с последния очевидец на живота им. Най-светлият такъв пример е животът на самия Божи Син. Умишлено Бог не допуска Месията да се роди в палат, на централно място, по начина, по който религиозните и светските водачи биха очаквали. Сякаш самият Бог „завива“ най-великия Подарък на света в обикновена амбалажна хартия и го слага на рафта сред всички останали обикновени вещи. Някои дори Го обвиняват за това. „Само ако Бог беше направил така, че Иисус да дойде разпознаваемо, нямаше да има толкова невярващи хора“. Какво за нас хората е разпознаваемо обаче? Кое ни прави виждащи и разпознаващи? Дали това, което обективно виждаме, съдейства за реалната оценка на стойността на хората и обстоятелствата около нас?

Очевидно е, че отговорът е „не“. Това, което виждаме като обективни факти, не ни прави „виждащи“ и оценяващи реално стойността на „подаръците“ от Бога. В Библията освен за физическите ни очи се говори и за още един вид очи: „Бог на нашия Господ Иисус Христос, Отецът на славата, да ви даде дух на премъдрост и откровение, за да Го познаете, и да просветли очите на сърцето виза да разберете каква е надеждата, към която сте призовани от Него, какво е за вярващите богатството на Неговото славно наследство и колко безмерно е величието на Неговата мощ у наскоито вярваме, чрез действието на крепката Му сила“. (Послание към ефесяните, гл. 1, ст. 17-19*, по-тъмният шрифт е наш) В цитирания пасаж се вижда даже на два пъти кой е ключът към духовното зрение и разбиране – вярата. В Светото Писание се говори за умения като разпознаване, зрение, разбиране, които са различни от физическите качества със същите наименования. Те отново действат чрез органи и сетива, но не физически такива. В Словото се говори за „очите на сърцето“, които „виждат“ невидими неща. Те виждат обаче посредством вяра. Нека си припомним отново библейското определение за вяра: „А вярата е твърда увереност в онова, на което се надяваме, и убеденост в онова, което не се вижда“. (Послание към евреите, гл. 11, ст. 1*) Ако очакваме да видим, за да повярваме, да видим, за да разберем и оценим правилно духовно, то няма да срещнем успех. Последователността е следната: първо вярваш, после виждаш.

Скоро си припомнихме отново историята на Рождество Христово, видяхме как Йосиф, Мария и Младенеца трябва да отседнат не в бляскав дворец, а в обор. Припомнихме си как това специално Дете e разпознато от обикновените овчари, рибари и бирници, от чуждестранни мъдреци, но не и от духовните водачи на Своя народ. Припомнихме си колко лесно е и за нас да се заблудим по видимото, по това, което можем да докоснем, помиришем и вкусим и да останем слепи за „подаръците“, които Бог ни прави.

Какво можем да вземем за себе си през празничната седмица от историята за неразпознатия „подарък“ Христос?

Огледай се, но не с физическите си очи, а с тези на сърцето. Какво виждаш? Каква е нишката, която следва през цялата ти година? За кое си благодарен? За кое още кървиш и страдаш? Възможно ли е да си бил сляп за някои обстоятелства в живота си през изминалата година, като си им поставил грешна оценка, а именно „зло“ или „добро“?

Насърчаваме те в навечерието на един от двата най-велики празника – Рождество Христово и в края на тази година – да отвориш духовните си очи с вяра за „подаръците“ около теб. Помисли си за поне едно положително нещо, което се е родило от всяко лошо такова в списъка ти с неприятни ситуации през годината.

 

Стихове за седмицата:  „Отвори очите ми и ще видя чудесата на Твоя закон (…) Дай ми да разбера пътя на Твоите наредби и ще размислям за Твоите чудеса.“ (Псалми, гл. 119, ст. 18, 27*, по-тъмният шрифт е наш)

 

*Библейските цитати са според текста на Библия, нов превод от оригиналните езици © Българско библейско дружество 2013.

Снимка: Kari Shea/Unsplash.com 

Прочети още

Изкушенията/Изпитанията
Изкушенията/Изпитанията
 

Като хора, повлияни от съвременната култура, музика, литература, кино, може би естествено свързваме изкушението с нещо, което силно ни се иска, но от което по една или друга причина се възпираме. Древните гърци обаче очевидно са виждали нещата различно.

Духът или плътта
Духът или плътта
 

Плътта е лъжлива, горда и фасадна. Тя прикрива раната, а не я лекува. Духът се занимава с вътрешното състояние на сърцето. Изцелява и променя желанията, усещанията, възприятията и вярванията дълбоко в човека.

Забрави за себе си
Забрави за себе си
 

Когато предаваме прекалено голяма стойност на своите умения или липсата на такива, всъщност изключваме Този, Който ни прави способни да извършим това, за което сме призовани.