BG | EN

Блог

Живей там, където си

Практикуване на присъствен начин на живот

Да живеем там, където сме, прави света голям отново. Отваря очите ни за ежедневните чудеса в домовете ни, в кварталите ни, в църквите ни. Напомня ни, че най-вълнуващите и важни събития не са на екраните пред нас, но...

 

Имало едно време, когато в света не съществували автомобили и екрани, а хората нямали друг избор, освен да живеят там… където живеят.

Ако домовете на хората били в северната част на града, те работели и ходели на църква в северната част на града. Хората познавали по име десетки съседи, защото всъщност често изричали имената им. Семействата и общностите се забавлявали заедно по време на разговори около масата на вечеря, чрез игри със съседските деца или на фестивали в парка. В повечето случаи разпознавали контурите на земята, дори препитанието им да не зависело от това. Знаели къде се разклонявал потокът и какъв вид кленово дърво расте в задния двор.

Вестникът представлявал най-близкият прозорец към широкия свят, но въпреки това, новините също се въртели около дома. Вестниците се получавали на руло пред входните врати, най-отгоре на първата страница било отпечатано името на града, а местни истории запълвали останалите страници. За тогавашните хора „новостите“ се случвали най-вече на мястото, където те живеели, сред хората, които разпознавали.

Една стара поговорка обобщава тогавашния свят подобаващо: „Козата трябва да пасе там, където е вързана“. Хората в миналото, намирайки себе си привързани към конкретен регион и местни хора, живеели, смеели се и обичали на това определено място. Прекарвали своите „седемдесет, където има сили – осемдесет години“ в граници, които за нас сега биха били твърде тесни. Тя нямали какво друго да направят – „Козата трябва да пасе там, където е вързана“.

Днес обаче много биха отговорили: „Не и ако козата притежава смартфон“.

 

Непознати у дома

Картината, описана по-горе, не е с цел да ни накара да се чувстваме носталгично. Грях, скръб и отчуждение са втъкани в аналоговия свят много преди това да се случи в дигиталния. Но въпросът, който все още си задаваме, е следният: „Как стигнахме дотам, че да познаваме по-добре съседите в социалните мрежи от тези, който живеят на отсрещния тротоар?“. Защо в повечето случаи сме по-запознати със ставащото в столицата, отколкото с това, което се случва в нашата църква или общност. Какви са последиците от това „да пасеш там, където не си вързан“, тоест, да живееш там, където не се намираш.

В своя роман „Джейбър Кроу“ писателят Уендел Бери описва ефекта, който магистралите оказват в селските райони в САЩ към средата на 20-те години на миналия век:„Междущатската магистрала се вряза между фермите. Раздели съсед от съседа. Направи далечно, това, което беше близо, и приближи това, което беше далечно“. 

Информационната магистрала направи нещо подобно: по невидим начин прокара четирилентов път между съседи и дори роднини. Направи далечните места близки, а отдалечи близките места. 

 

„Мнозина от нас отправят поглед към далечните краища на света и така изпускат това малко парче земя, наречено „тук“.

Знанието за далечни места и народи може да ни е от помощ, ако го използваме по предназначение – новините от някъде другаде могат да ни помогнат да живеем по-мъдро на мястото, където се намираме. От друга страна, това може и да ни превърне в глупаци: „Мъдростта стои пред лицето на благоразумния, а очите на глупеца блуждаят чак накрай земята“. (Притчи, гл. 17, ст. 24*) Мнозина от нас отправят поглед към далечните краища на света и така изпускат това малко парче земя, наречено „тук“. Подобно на човек, който погрешка слага бинокъл вместо очила, често знаем повече по далечни въпроси, които не ни касаят пряко, отколкото относно нуждите, борбите, радостите и скръбта на обикновените хора около нас. Много лесно, дори неосезаемо, екраните ни разделят. Докато се чувстваме у дома в мрежата, всъщност се превръщаме в непознати вкъщи. 

 

На много места едновременно

Можем да наречем опита си да живеем и тук, и там с термина мултипозициониране. Това би била една сродна дума на мултитаскинг (от англ. „вършене на много дейности едновременно“). Знаем, че и двете ще са просто хитро звучащи думи за една сходна илюзия. Всъщност никога не вършим две неща едновременно, а превключваме от едно в друго, нарушавайки вниманието и продуктивността си по време на процеса.

Опитвайки се да се справим с две неща едновременно, не успяваме да свършим нито едното, нито другото успешно. 

И така, относно мултипозиционирането: точно както не можем да се концентрираме върху две неща едновременно, по същия начин няма как да живеем на две различни места едновременно. Времето и концентрацията са крайни величини. Колкото повече време прекарваме с далечните си приятели, толкова по-малко време имаме със съседите отсреща. Колкото повече внимание отделяме за държавните или международните новини, толкова по-малко се интересуваме от местните вести. Колкото повече насочваме поглед към краищата на света, толкова по-рядко поглеждаме към децата, съпругите/съпрузите си или местната църковна общност.

Дигиталният свят може да ни подведе да повярваме, че можем да разделим нашето физическо „аз“. Но опитвайки да живеем и тук, и там, концентрирайки цялото си внимание върху далечни места, докато обитаваме друго пространство, се оказва, че не живеем никъде добре. Може би всички знаем какво е усещането да бъдеш до някого, чийто телефон е постоянно в ръцете му. През минута-две очите му се стрелкат надолу, палецът се плъзва по екрана, смехът и отговорите му минават в режим „автопилот“. Тялото му е пред теб, умът – някъде там, но къде се намира самият той. Никъде. 


На две места едновременно 

Към момента разсъждавахме над реалностите на сътворението. В началото Бог „беше определил колко време и в кои предели да обитават“ (Деяния на апостолите, гл. 17, ст. 26а*). Той поставя нашите тела на определено място сред местни хора, решавайки, че „ще живеем, ще се движим и ще съществуваме“ тук, а не там. Той „държи жребия за нас“. (Псалми, гл. 16, ст. 5б*)

Научаваме същия урок и от изкуплението, въпреки че в някакъв смисъл спасените хора живеят на две места едновременно. Ап. Павел се обръща към християните във Филипи с: „До всички вярващи в Иисус Христос, които се намират във Филипи“ (Филипяни, гл. 1, ст. 1*). Заедно с всички християни по света, филипяните са „възкресени с Иисус Христос и поставени в небесата с Него“ (Ефесяни, гл. 2, ст. 6*). Те живеят „в Христос“. В същото време обаче те живеят и във Филипи. Животът в Христос не ги извежда от града им, а ги внедрява в него – прави ги внимателни към опасностите на града (Филипяни, гл. 3, ст. 2), будни към съседите им (Филипяни, гл. 4, ст. 5), живи за дарените от Бога блага и удоволствия (Филипяни, гл. 4, ст. 8) и особено внимателни към своите приятели, които служат на Христос (Филипяни, гл. 2, ст. 1-2). 

С други думи, духовният живот там оформя и придава цвят на физическия живот тук. Тяхната идентичност в Христос се материализира по улиците и в дюкяните, в домовете и залите, по широките улици и черните пътища на Филипи. Още при сътворението на света Бог определя Филипи да бъде мястото, което те ще обитават. С изкуплението Бог изпълва Филипи с живи, местни подобия на Своя Син. Да живеят там, където са поставени, не е просто за целите на сътворението, а свързано с мисията на изкуплението

Изкупените хора не само живеят в Христос, но живеят в Христос в Чикаго, в Христос в Глазгоу, в Христос в Найроби, в Христос в Санкт Петербург, в Христос в Сеул. Изкуплението, както и сътворението, се случва тук.

 

Деца и поети

Гилбърт Кийт Честъртън, който твори малко след изобретяването на автомобила и точно преди появата на екраните, забелязва следното:

„Без съмнение е вдъхновяващо да хвърчиш с кола около света, да преживяваш Арабия като пясъчна вихрушка или Китай като проблясък от оризови полета. Но Арабия не е просто пясъчна вихрушка, нито Китай е е само проблясък от оризово поле. Те са древни цивилизации със странни ценности, заровени като съкровища. Ако искаме да ги разберем, не бива да го правим като туристи или статисти, а с верността на дете и търпението на поет“. (Честъртън, Г. К. Еретици. 51-52) 

Днес ние не само хвърчим покрай непознати места с колите си, но и покрай местни такива на нашите екрани. Ако обаче желаем да започнем да живеем там, където сме – да разбираме, а не просто да обитаваме домовете си – ние също ще трябва да притежаваме верността на дете и търпението на поет

Децата са верни инстинктивно – не е нужно татко да е невероятен, той просто трябва да е техният татко. Поетите са неуморими в съзерцанието – съзират чудеса в еднообразието.

Повечето от нас, разбира се, вече не сме деца, а все още не сме се превърнали в поети. С Божията помощ обаче, можем да започнем да развиваме в себе си вярност и внимание в присъствието си при обикновени хора и места около нас.

Ако го направим, можем да открием колко вълнуващо и чудно е всъщност тук.

 

Къде са чудесата?

„Господи, колко многобройни са делата Ти!“ (Псалми, гл. 104, ст. 24а*), възкликва един от библейските поети с най-детско сърце хилядолетия преди колите, влаковете, самолетите или екраните да могат да му покажат височината и дълбочината на Божиите дела. Къде е гледал той тогава? Какво е вдъхновило този стих? Облаците и пръстта, върховете и реките, животните и носещите Божия образ, които красят мястото, което той нарича свой дом.

„Да живееш там, където си, прави света да изглежда голям отново“

Светът на псалмиста в някакъв смисъл е по-малък от нашия. Гледайки по-дълбоко обаче, неговият свят е в пъти по-обширен. Докато живее като ограничен човек, благодатно прикован на едно място в конкретно време, той вижда повече от нас днес. Кой днес има очи, за да види чудесата в Псалм 104? Вървим с наведени глави, вглъбени в смартфона. Бродим по света с телефона си, докато тъпчем върху цветята у дома. 

Да живеем там, където сме, прави света голям отново. Отваря очите ни за ежедневните чудеса в домовете ни, в кварталите ни, в църквите ни. Напомня ни, че най-вълнуващите и важни събития не са на екраните пред нас, но в успехите и борбите на обикновените братя и сестри в малките групи, към които принадлежим. Освобождава ни най-накрая да можем да откриваме галактики от чудеса тук, в тази малка рамка на Божието творение, където небесата разказват за Божията слава, творението възпяват величието Му, а безсмъртните души живеят, вървят, смеят се и плачат. И така, живей там, където си, не защото у дома е най-забележителното място на света, но защото Господ те е поставил там. А за тези, които имат очи да виждат, това място е изпълнено с „чудни дела“.


*Библейските цитати са според текста на Библия, нов превод от оригиналните езици © Българско библейско дружество 2013.

 

Източник: www.desiringgod.org

Превод: Йоанна Русева

Снимка: Lubo Minar/Unsplash.com

Категория: Статии

Прочети още

Заразният грях на цинизма
Заразният грях на цинизма
9 причини и тяхното противодействие

Има много фактори, които причиняват цинизъм в съвременните християни. Цинизмът сам по себе си е общ симптом на много болести. Трябва да намерим конкретната причина за нечий цинизъм, преди да лекуваме болестта, която се крие зад него.

Цветница - страдание и възторг
Цветница - страдание и възторг
 

В този неповторим по красота и богатство на чувства празник в полифонично единство са събрани радост и мъка, екстаз и страдание; в следващите дни ние ще ги преживеем отново, но вече не едновременно, а последователно.

Самарянката - искреност и смелост
Самарянката - искреност и смелост
 

Иисус иска да се срещне със самарянката, затова е необходимо да мине от там и да я заговори на кладенеца, питайки я за глътка вода. Какво има в тази жена, защо Той се среща именно с нея и какво можем да научим от нейния характер?