BG | EN

Блог

Защо сърцето изстива?

Накратко, любовта лекува и се грижи дори в свой ущърб, докато беззаконието наранява и се обогатява за сметка на останалите. Именно с нарастването на беззаконието любовта започва да губи сили и да охладнява.

„Мнозина ще отстъпят от вярата, и един друг ще се предават, и един друг ще се намразят, и много лъжепророци ще се появят и ще измамят мнозина, и понеже беззаконието ще се умножи, у мнозина ще изстине любовта.“

(Ев. от Матей, гл. 24, ст. 10-12*, по-тъмният шрифт е наш)

 

Как изстива любовта? Кое причинява едно обичащо сърце да спре да обича и дори да бъде неспособно на това? Тези два въпроса са все по-актуални, имайки предвид, че в контекста на Ев. от Матей Христос говори за белезите на последните дни. Можем да сме сигурни, че ако не в последните дни, то живеем поне в тези, които водят непосредствено до тях.

Беззаконие е ключовата дума в цитирания пасаж по-горе. Думата, използвана в оригиналния гръцки текст, е ἀνομία (anomia). Значението на думата включва и крайния резултат от неспазването на закон. Беззаконието не е липса или анулиране на Божия закон, а Неговото неспазване. Това поставя извън Божията протекция и благоволение живота на човека, който е решил да го погазва, съзнателно или не. Защо беззаконието е проблем в случай, че самият човек избира сам за себе си дали ще спазва дадени норми и правила. Нали той сам понася последствията от това, че живее извън рамките на Закона. Как това влияе на всички останали? 

Единственият начин да се обезсили силата и властта на Закона, е Той да бъде изпълнен. Само Един може и го е направил – Господ Иисус Христос. Той казва за Себе Си: „Не мислете, че съм дошъл да наруша закона или Пророците. Не съм дошъл да ги наруша, но да ги изпълня”. (Ев. от Матей, гл. 5, ст. 17*) Когато човек вярва, че друго човешко същество може да бъде праведно само по себе си, като се държи идеално, това води до огромно разочарование. Никой от нас не е идеален и не може да бъде. Всеки един от нас по един или друг начин, в едно или друго се явява престъпник на Закона. Затова сме разочароващи и разочаровани.

Най-сигурният начин да убиеш любовта в сърцето на човек е чрез разочарованието. Освен емоционалното нараняване, което разочарованието причинява, когато се получи разминаване между очаквания и реалност, беззаконието само по себе си наранява правилния ред и се опълчва директно на справедливостта.

Любовта не е в основата си емоция, а начин на живот и мислене. Тоест, да обичаш Бога и хората може да се прояви по най-различни начини – от това да не минеш на червено на светофара, да кажеш на някого, че е изпуснал банкнота, да оставиш рестото си в магазина, да поддържаш чисто в природата, до това да спасиш човешки живот с цената на своя, скачайки в бурните речни води. Представяме си любовта твърде абстрактно и само облечена в емоции, но тя е принцип, на базата на който ние можем да изберем да съществуваме. В основата на този принцип стои мотивът да направиш най-доброто за останалите. Любовта се съобразява с реда, но не се покорява на егоизма или чувството за самосъхранение, което я прави с двойствена природа. От една страна, подкрепя и поддържа правила и закони, от друга, може да ги наруши в името на доброто на някого другиго. Беззаконието действа точно на обратния принцип – при него няма правила, а основният мотив е егоизмът и желанието за лична облага и добруване. То изцяло разбива всяка структура, дори и човешка, която може да служи като социална, духовна или физическа защита на отделния човек. Накратко, любовта лекува и се грижи дори в свой ущърб, докато беззаконието наранява и се обогатява за сметка на останалите. Именно с нарастването на беззаконието любовта започва да губи сили и да охладнява. Тя трябва да обитава и действа чрез хора, които са готови да се жертват и страдат в един все по-егоистичен, безнаказан, жесток и посичащ свят на беззаконие. 

Как да запазим любовта в сърцата си? Как да не бъдем жертви на беззаконието или на собственото си разочарование? „(…) знаем, че страданието поражда търпение, търпението – опитност, опитността – надежда, а надеждата не води към разочарование, защото Божията любов се изля в нашите сърца чрез Светия Дух, Който ни бе даден.“ (Послание към римляните, гл. 5, ст. 3б-5*, по-тъмният шрифт е наш)

Малко по-долу в главата апостол Павел говори за Божия дар на благодат и спасение, който ни е дарен чрез смъртта на Христос на кръста – защото Той, Безгрешният, умира вместо нас, грешните. Именно тази любов, която прикова Иисус на кръста, е излята и в нашите сърца чрез Светия Дух, Който идва в нас в момента, в който приемем Иисус Христос за наш Спасител и Бог. Тази любов, която дава там, където не заслужават, и умира за виновни, която не се защитава, не търси своето, която е бронирана срещу нараняване, защото не зависи от признанието на хора. 

 

Мисъл за седмицата: Тази любов, която е в Христос, е и в теб чрез Духа Му. Тя търпи, докато придобие опита, преживяването с Бога, което ще я утвърди, ще ѝ докаже, че си струва, че има добър плод от жертвата. Ще ѝ вдъхне надежда, че няма да бъде разочарована. А тази надежда „не води до разочарование“. Пожелаваме ти да живееш с убеждението, че Той те обича повече, отколкото можеш някога да заслужиш, за да обичаш останалите повече, отколкото те могат някога да заслужат. Любов за любов, любов и за омраза.

*Библейските цитати са според текста на Библия, нов превод от оригиналните езици © Българско библейско дружество 2013.

Снимка: Designecologist/Unsplash.com

Прочети още

Да даваш и да получаваш
Да даваш и да получаваш
 

Бог е планирал децата Му да разчитат едни на други, което включва както даване, така и получаване на помощ.

Полезни ли сме?
Полезни ли сме?
 

Бог не ни е създал и впоследствие спасил, за да живеем фокусирани върху собствените си живот, нужди и проблеми. Всичко това можем да оставим на Него. И тогава да се огледаме около себе си, за да видим чуждите нужди.

Да приемеш, когато искаш да откажеш
Да приемеш, когато искаш да откажеш
 

Когато изберем да се доверим на Бога, вместо на чувсъвата си, ще бъдем благословени.