„Мнозина ще отстъпят от вярата, и един друг ще се предават, и един друг ще се намразят, и много лъжепророци ще се появят и ще измамят мнозина, и понеже беззаконието ще се умножи, у мнозина ще изстине любовта.“
(Ев. от Матей, гл. 24, ст. 10-12*, по-тъмният шрифт е наш)
Как изстива любовта? Кое причинява едно обичащо сърце да спре да обича и дори да бъде неспособно на това? Тези два въпроса са все по-актуални, имайки предвид, че в контекста на Ев. от Матей Христос говори за белезите на последните дни. Можем да сме сигурни, че ако не в последните дни, то живеем поне в тези, които водят непосредствено до тях.
Беззаконие е ключовата дума в цитирания пасаж по-горе. Думата, използвана в оригиналния гръцки текст, е ἀνομία (anomia). Значението на думата включва и крайния резултат от неспазването на закон. Беззаконието не е липса или анулиране на Божия закон, а Неговото неспазване. Това поставя извън Божията протекция и благоволение живота на човека, който е решил да го погазва, съзнателно или не. Защо беззаконието е проблем в случай, че самият човек избира сам за себе си дали ще спазва дадени норми и правила. Нали той сам понася последствията от това, че живее извън рамките на Закона. Как това влияе на всички останали?
Единственият начин да се обезсили силата и властта на Закона, е Той да бъде изпълнен. Само Един може и го е направил – Господ Иисус Христос. Той казва за Себе Си: „Не мислете, че съм дошъл да наруша закона или Пророците. Не съм дошъл да ги наруша, но да ги изпълня”. (Ев. от Матей, гл. 5, ст. 17*) Когато човек вярва, че друго човешко същество може да бъде праведно само по себе си, като се държи идеално, това води до огромно разочарование. Никой от нас не е идеален и не може да бъде. Всеки един от нас по един или друг начин, в едно или друго се явява престъпник на Закона. Затова сме разочароващи и разочаровани.
Най-сигурният начин да убиеш любовта в сърцето на човек е чрез разочарованието. Освен емоционалното нараняване, което разочарованието причинява, когато се получи разминаване между очаквания и реалност, беззаконието само по себе си наранява правилния ред и се опълчва директно на справедливостта.
Любовта не е в основата си емоция, а начин на живот и мислене. Тоест, да обичаш Бога и хората може да се прояви по най-различни начини – от това да не минеш на червено на светофара, да кажеш на някого, че е изпуснал банкнота, да оставиш рестото си в магазина, да поддържаш чисто в природата, до това да спасиш човешки живот с цената на своя, скачайки в бурните речни води. Представяме си любовта твърде абстрактно и само облечена в емоции, но тя е принцип, на базата на който ние можем да изберем да съществуваме. В основата на този принцип стои мотивът да направиш най-доброто за останалите. Любовта се съобразява с реда, но не се покорява на егоизма или чувството за самосъхранение, което я прави с двойствена природа. От една страна, подкрепя и поддържа правила и закони, от друга, може да ги наруши в името на доброто на някого другиго. Беззаконието действа точно на обратния принцип – при него няма правила, а основният мотив е егоизмът и желанието за лична облага и добруване. То изцяло разбива всяка структура, дори и човешка, която може да служи като социална, духовна или физическа защита на отделния човек. Накратко, любовта лекува и се грижи дори в свой ущърб, докато беззаконието наранява и се обогатява за сметка на останалите. Именно с нарастването на беззаконието любовта започва да губи сили и да охладнява. Тя трябва да обитава и действа чрез хора, които са готови да се жертват и страдат в един все по-егоистичен, безнаказан, жесток и посичащ свят на беззаконие.
Как да запазим любовта в сърцата си? Как да не бъдем жертви на беззаконието или на собственото си разочарование? „(…) знаем, че страданието поражда търпение, търпението – опитност, опитността – надежда, а надеждата не води към разочарование, защото Божията любов се изля в нашите сърца чрез Светия Дух, Който ни бе даден.“ (Послание към римляните, гл. 5, ст. 3б-5*, по-тъмният шрифт е наш)
Малко по-долу в главата апостол Павел говори за Божия дар на благодат и спасение, който ни е дарен чрез смъртта на Христос на кръста – защото Той, Безгрешният, умира вместо нас, грешните. Именно тази любов, която прикова Иисус на кръста, е излята и в нашите сърца чрез Светия Дух, Който идва в нас в момента, в който приемем Иисус Христос за наш Спасител и Бог. Тази любов, която дава там, където не заслужават, и умира за виновни, която не се защитава, не търси своето, която е бронирана срещу нараняване, защото не зависи от признанието на хора.
Мисъл за седмицата: Тази любов, която е в Христос, е и в теб чрез Духа Му. Тя търпи, докато придобие опита, преживяването с Бога, което ще я утвърди, ще ѝ докаже, че си струва, че има добър плод от жертвата. Ще ѝ вдъхне надежда, че няма да бъде разочарована. А тази надежда „не води до разочарование“. Пожелаваме ти да живееш с убеждението, че Той те обича повече, отколкото можеш някога да заслужиш, за да обичаш останалите повече, отколкото те могат някога да заслужат. Любов за любов, любов и за омраза.
*Библейските цитати са според текста на Библия, нов превод от оригиналните езици © Българско библейско дружество 2013.
Снимка: Designecologist/Unsplash.com
