„Защото сме Негово дело, създадени чрез Иисус Христос за добри дела, които Бог е предназначил да вършим“
(Послание към ефесяните, гл. 2, ст. 10*)
Създателят на логотерапията Виктор Франкъл е австрийски невролог и психиатър от еврейски произход, който прекарва месеци в концентрационни лагери, където губи почти цялото си семейство и младата си съпруга. В лагерите той наблюдава на практика своята теория, а именно, че колкото и кошмарни да са обстоятелствата около нас, докато човек намира смисъл да живее, ще превъзмогне всичко. Изгуби ли смисъла обаче, тогава идва краят му. Той пише следното: „Човешкият живот никога не престава да има смисъл, независимо от обстоятелствата, в т.ч. страдание, лишение и смърт“.
Времето на нацизма е останало в историята. Нашето съвремие обаче си има своите предизвикателства, с които ние днес се борим. Времената и техните трудности се менят, но знаем, че Господ и Неговото слово не се променя, а остава приложимо за всеки наш проблем. А проблемът за липсата на смисъл в живота е универсален. Всички имаме нужда да знаем ЗАЩО точно правим определеното нещо, ЗАЩО трябва да преборим дадени трудности, ЗАЩО сме се родили, ЗАЩО съществуваме.
Какъв е замисълът на Бог за създаването ни? Може би знаеш какъв е смисълът на живота ти, а може и никога досега да не си разбрал защо дишаш и съществуваш.
Днес помисли над причината да ставаш всяка сутрин. Припомни си какво те е държало в най-тежките моменти от живота ти, какво е вдъхновило най-доброто ти постижение, което и да е то? Възможно ли е в различните ситуации да си намирал различен смисъл?
Ако е така, то трябва да помислим не толкова върху моментния мотив, а върху голямата причина за самото ни съществуване.
Създадени сме за Божия слава и за добри дела
„И така, ядете ли или пиете, или нещо друго правите, правете всичко за прослава на Бога!“ (Първо послание към коринтяните, гл. 10, ст. 31*)
„Поведението ви сред езичниците нека бъде добро, та когато ви оклеветяват като злосторници, щом видят добрите ви дела, да прославят Бога в деня на Неговото идване.“ (Първо послание на ап. Петър, гл. 2, ст. 12*)
Независимо с какво точно се занимаваш, каква професия, умения или възможности имаш, ако с тях прославяш Бога и изявяваш славата Му, то изпълняваш призванието си. Може би не си на работното място, на което ще се пенсионираш или не вършиш най-вдъхновяващата или удовлетворяваща работа, но знай, че това е временно, вечното обаче е как и за Кого се трудиш. Местата и обстоятелствата се променят, но мисията ти остава – да носиш слава на Бога, като мислиш, говориш и действаш като самия Христос.
Умората, липсата на удовлетворение, погрешен смисъл, който гоним в живота или забравянето на истинското ни призвание са враговете на тази мисия – да живеем за слава на Бога.
Въпрос за размисъл през седмицата: Какво гониш през последните няколко месеца в личен или професионален план? Дали тази цел прославя Бога и как? Ако не Го прославя, как би могъл да промениш целта си и какъв друг смисъл можеш да прегърнеш за живота си?
*Библейските цитати са според текста на Библия, нов превод от оригиналните езици © Българско библейско дружество 2013.
Снимка: Аrtem Kovalev/Unsplash.com
