BG | EN

Блог

Какъв е смисълът?

Помисли над причината да ставаш всяка сутрин. Припомни си какво те е държало в най-тежките моменти от живота ти, какво е вдъхновило най-доброто ти постижение, което и да е то? Възможно ли е в различните ситуации да си намирал различен смисъл?

„Защото сме Негово дело, създадени чрез Иисус Христос за добри дела, които Бог е предназначил да вършим“

(Послание към ефесяните, гл. 2, ст. 10*)

 

Създателят на логотерапията Виктор Франкъл е австрийски невролог и психиатър от еврейски произход, който прекарва месеци в концентрационни лагери, където губи почти цялото си семейство и младата си съпруга. В лагерите той наблюдава на практика своята теория, а именно, че колкото и кошмарни да са обстоятелствата около нас, докато човек намира смисъл да живее, ще превъзмогне всичко. Изгуби ли смисъла обаче, тогава идва краят му. Той пише следното: „Човешкият живот никога не престава да има смисъл, независимо от обстоятелствата, в т.ч. страдание, лишение и смърт“.

Времето на нацизма е останало в историята. Нашето съвремие обаче си има своите предизвикателства, с които ние днес се борим. Времената и техните трудности се менят, но знаем, че Господ и Неговото слово не се променя, а остава приложимо за всеки наш проблем. А проблемът за липсата на смисъл в живота е универсален. Всички имаме нужда да знаем ЗАЩО точно правим определеното нещо, ЗАЩО трябва да преборим дадени трудности, ЗАЩО сме се родили, ЗАЩО съществуваме.

Какъв е замисълът на Бог за създаването ни? Може би знаеш какъв е смисълът на живота ти, а може и никога досега да не си разбрал защо дишаш и съществуваш. 

Днес помисли над причината да ставаш всяка сутрин. Припомни си какво те е държало в най-тежките моменти от живота ти, какво е вдъхновило най-доброто ти постижение, което и да е то? Възможно ли е в различните ситуации да си намирал различен смисъл?

Ако е така, то трябва да помислим не толкова върху моментния мотив, а върху голямата причина за самото ни съществуване. 

Създадени сме за Божия слава и за добри дела

„И така, ядете ли или пиете, или нещо друго правите, правете всичко за прослава на Бога!“ (Първо послание към коринтяните, гл. 10, ст. 31*)

„Поведението ви сред езичниците нека бъде добро, та когато ви оклеветяват като злосторници, щом видят добрите ви дела, да прославят Бога в деня на Неговото идване.“ (Първо послание на ап. Петър, гл. 2, ст. 12*)

Независимо с какво точно се занимаваш, каква професия, умения или възможности имаш, ако с тях прославяш Бога и изявяваш славата Му, то изпълняваш призванието си. Може би не си на работното място, на което ще се пенсионираш или не вършиш най-вдъхновяващата или удовлетворяваща работа, но знай, че това е временно, вечното обаче е как и за Кого се трудиш. Местата и обстоятелствата се променят, но мисията ти остава – да носиш слава на Бога, като мислиш, говориш и действаш като самия Христос.

Умората, липсата на удовлетворение, погрешен смисъл, който гоним в живота или забравянето на истинското ни призвание са враговете на тази мисия – да живеем за слава на Бога. 


Въпрос за размисъл през седмицата: Какво гониш през последните няколко месеца в личен или професионален план? Дали тази цел прославя Бога и как? Ако не Го прославя, как би могъл да промениш целта си и какъв друг смисъл можеш да прегърнеш за живота си?

 

*Библейските цитати са според текста на Библия, нов превод от оригиналните езици © Българско библейско дружество 2013.

Снимка: Аrtem Kovalev/Unsplash.com

Прочети още

Изкушенията/Изпитанията
Изкушенията/Изпитанията
 

Като хора, повлияни от съвременната култура, музика, литература, кино, може би естествено свързваме изкушението с нещо, което силно ни се иска, но от което по една или друга причина се възпираме. Древните гърци обаче очевидно са виждали нещата различно.

Неразпознатият подарък
Неразпознатият подарък
 

Това, което виждаме като обективни факти, не ни прави „виждащи“ и оценяващи реално стойността на „подаръците“ от Бога. В Библията освен за физическите ни очи се говори и за още един вид очи.

Духът или плътта
Духът или плътта
 

Плътта е лъжлива, горда и фасадна. Тя прикрива раната, а не я лекува. Духът се занимава с вътрешното състояние на сърцето. Изцелява и променя желанията, усещанията, възприятията и вярванията дълбоко в човека.