„Иисус я запита: „Защо плачеш, жено? Кого търсиш?“ Тя помисли, че това е градинарят, и Му каза: „Господине, ако ти си го изнесъл, кажи ми къде си Го положил и аз ще Го взема.“ Иисус ѝ каза: „Марийо!“ Тя се обърна и Му рече: „Равуни!“, което значи „Учителю“ (Ев. от Йоан, гл. 20, ст. 15-16*)
Заедно с дванадесетте апостоли, които следват неотлъчно Христос ден след ден в продължение на повече от три години, има „и някои жени, които Той бе излекувал от зли духове и болести: Мария, наричана Магдалина, от която бяха изгонени седем бяса“. (Ев. от Лука, гл. 8, ст. 2*) Освен нея се споменава Йоанна, Сусана и други. За тези жени се казва, че са заедно с Месията през всички етапи от завършека на Неговата съдбовна мисия – от залавянето Му, през разпятието, по време на погребението и след това при възкресението.
Мария Магдалина е най-често споменаваното име сред тези жени, а и въобще сред библейските героини неслучайно. Всъщност тя е първият човек, на когото Иисус се явява след възкресението Си. Защо ли? Дали Бог има любимци? Защо е избрал да се яви първо на жена, а не на мъж? Дали всъщност всички тези подробности имат значение?
Има всякакви спекулации около образа на Мария Магдалина, а и самите ние можем да тръгнем в много различни посоки в разсъжденията си спрямо нея. Може би това, на което трябва да се концентрираме най-вече, не трябва да бъде на кого точно, а на какъв човек Иисус се явява за първи път след възкресението Си.
Една специфична особеност, която и лекарят Лука споменава в своето евангелие, е свързана с миналото на Мария Магдалина. Иисус я освобождава от седем бяса, което става известно на всички, които я познават и тези, с които тя следва Христос. Без значение от времето и обстоятелствата, това да бъдеш освободен от демони, което явно има своите видими проявления, няма как да остави останалите равнодушни спрямо теб. Най-малкото винаги ще те помнят, като онзи, които „беше освободен от бесове“. Ап. Павел има свое обяснение, което дава относно различните вярващи, които изграждат Христовата църква на земята. Той сравнява всеки един от нас с телесна част - заедно съставяме едно тяло. Относно хората, които сме склонни да подценяваме или омаловажаваме (дори да имаме реални аргументи за това), апостолът казва: „Бог е разпределил така тялото, че на по-несъвършената му част е дал по-голяма чест, за да няма разногласия в тялото, а частите му еднакво да се грижат една за друга". (Първо Коринтяни, гл. 12, ст. 24б-25*) В Своята велика любов и справедливост Бог не позволява всички да гледат на Мария Магдалина просто като жената, която Той освобождава от бесове. Всъщност Той показва благоволение към нея и днес ние я познаваме като първият човек, видял Иисус Христос след възкресението Му.
След освобождението ѝ обаче ние виждаме, че Мария Магдалина започва да живее един напълно различен живот, тя отдава всичко, което има на Бога – средства, време, та дори и живота си. Когато Иисус е осъден и поведен към Голгота, за да бъде разпънат, жените, заедно с Мария Магдалина следват процесията. Те са до Него в смъртта Му, а след като издъхва: „Мария Магдалина и Мария, майката на Йосия, гледаха къде Го полагат“. (Ев. от Марк, гл. 15, ст. 47*) Всъщност тези две жени разбират къде Йосиф от Ариматея полага тялото на Месията, защото са там, на място.
Каква сила е нужна да гледаш как по най-мъчителен начин умира твой скъп човек, най-великият герой в твоите очи? Още повече когато си очаквал точно обратното – този човек да стане цар, да те освободи от поробителя, да разгроми римските легиони, да поведе всенародно въстание и движение на възраждане. Не знаем какво точно вярва в онзи момент за личността на Иисус Мария Магдалина, но можем да видим в действията ѝ сила и вяра, а не отчаяние, разочарование и страх. Тя не се крие, както правят много други тогавашни последователи на Христос. Не се отказва от Него, смятайки че я е заблудил и подвел.
Тя е вярна – верен приятел, който ще направи всичко необходимо, за да се погрижи за своя Учител дори след смъртта Му.
Защо Мария Магдалина притежава такава вярност? Много често погрешно смятаме, че верността е качество на характера, което при някои хора го има, а при други – липсва. Верността всъщност не е характерна черта за никой човек. В Писанието се казва, че тя е част от плода на Духа. „А плодът на Духа е: любов, радост, мир, дълготърпение, благост, милосърдие, вяра, кротост, въздържание. Против такива няма закон.“ (Галатяни, гл. 5, ст. 22-23*, по-тъмният шрифт е наш) Думата, използвана на гръцки тук, е pistis, което се превежда като вяра или вярност, както е видимо и в други преводи. Буквално означава да бъдеш убеден от някого в нещо.
Толкова убеден, че когато очите ти виждат точно обратното, да не го приемат за истина. Толкова уверен в истинността на нещо, че болката, страхът, ужасът и безнадеждността на смъртта да не те помръднат и разколебаят.
Затова виждаме тази невероятна сила и вярност у Мария Магдалина – тя всъщност е един напълно убеден в думите на своя Спасител човек, защото преживява своето лично изцеление, освобождение и възкресение. Тя знае откъде идва, затова не се плаши от смъртта. Смъртта в нейния живот е била последвана от възкресение.
Това, което можем да научим от личността на Мария Магдалина, е следното:
- да не се опитваме със свои сили да развиваме или проявяваме някакви добри качества, а да се обърнем към Този, Който изцяло може да изкупи миналото ни
- силата често се явява в това просто да си там, до човека в нужда – плачещ, смеещ се, носещ с него
- да не се опитваме да крием миналото си, а смело да споделяме чудото на Божествената промяна, дори да ни запомнят като човека, от когото „Бог изгони седем бяса“
*Библейските цитати са според текста на Библия, нов превод от оригиналните езици © Българско библейско дружество 2013.
