BG | EN

Блог

Не бягай от болката

Самата болка я има и бягството от нея е невъзможно. Това, което ни е нужно, е причина и смисъл, за да я обезсилим и издържим победоносно.

„Възлюбени! Не се учудвайте на огненото бедствие, изпратено за ваше изпитание, сякаш е станало нещо неочаквано за вас. Напротив, доколкото споделяте страданията на Христос, радвайте се, за да бъдете преизпълнени с радост и когато се яви Неговата слава.“ (Първо послание на ап. Петър, гл. 4, ст. 12-13*, по-тъмният шрифт е наш)

 

   Още от малки се учим да се пазим от наранявания. Казваме на малките да не докосват горещи предмети. Учим ги да карат велосипед с помощни гуми и с наколенки, мажем кожата им с плажно масло, за да не изгорят от слънцето и да страдат, прибираме всички остро и опасно у дома, за да не се наранят. Накратко, правим всичко възможно да предотвратим болката и страданието за хората, които обичаме.

   Ние сме създадени по Божи образ и подобие. Затова нашата любов и грижа отразява, макар и несъвършено, Божията бащинска любов. По презумпция приемаме, че Бог желае същите неща, които ние искаме за своите деца. Само че, може би трябва да е точно обратното. Ние би трябвало да желаем за себе си и своите деца това, което Бог желае за нас. „Но Бог не би искал да страдам!“, „Господ е любов, Той желае да бъда щастлив!“, казват много хора.

Нашето добро е Божият основен мотив. Нашето усещане за щастие обаче не е.

„Затова онези, които страдат по волята на Бога, с добри дела да предават душите си на своя Създател, Който е верен на обещанието си.“ (Първо послание на ап. Петър, гл. 4, ст. 19*, по-тъмният шрифт е наш)

  Апостол Петър насърчава вярващите, които се сблъскват с болката от отхвърлянето, гоненията и обвиненията от страна на езичниците и въобще на всички останали хора, които не разбират и не приемат техния начин на живот. Той не им казва нещо, което те не зная – всяко нещо в живота им е допуснато по Божия воля. Защо им го припомня обаче? 

   Те има нужда да знаят, че болката, изпитанията и страданията им имат смисъл и не се случват безконтролно. Ние имаме нужда от същото припомняне днес. 

   Да, Бог може по Своя воля да допусне страдание в живота ни. Истината е, че Той го допусна и за Своя единороден Син Иисус Христос. Не моментната болка трябва да бъде нашият център и основен проблем. Болката съществува в света, откакто и грехът го има. Ние не можем и няма да я избегнем, докато все още сме в човешките си тела. Самата болка я има и бягството от нея е невъзможно. Това, което ни е нужно, е причина и смисъл, за да я обезсилим и издържим победоносно. Твърде малки сме понякога, за да разберем защо трябва да минем през определено изпитание. На момента то може да ни изглежда жестоко, нелогично, безпричинно, дори извън Божия контрол.

   Болката в живота на Божието дете и тази в живота на един човек без Бога не е една и съща. При единия тя води до добър резултат и участие в Божията слава, при другия води до съкрушаване и смърт, защото Бог е верен на завета Си с всеки един, който дошъл при Него с вяра

„Сега се радвам не затова, че се оскърбихте, а че скръбта ви доведе до разкаяние; защото скръбта, която изпитахте, дойде по Божия воля, така че с нищо не пострадахте от нас. Скръбта, дошла от Бога, помага за истинско покаяние, водещо към спасение. А скръбта, която идва от света, води към смърт.“ (Второ послание към коринтяните, гл. 7, ст. 9-10*, по-тъмният шрифт е наш)

 

Насърчение за седмицата: Следващия път, когато те боли и се питаш защо трябва да минаваш през това, напомни си, че това са „родилни болки“, такива, които ще доведат до добър плод. Не се опитвай да ги избегнеш, така ще избегнеш и добрия резултат. Страданието на вярващия не е безсмислено и случайно. То ни усъвършенства, прави ни участници в наследството заедно с Христос. Защото „щом сме деца, ние сме и наследници – наследници на Бога и сънаследници с Христос, но само ако страдаме с Него, така че с Него и да се прославим“. (Послание към римляните, гл. 8, ст. 17*)

 

*Библейските цитати са според текста на Библия, нов превод от оригиналните езици © Българско библейско дружество 2013.

Снимка: Ugur Akdemir/Unsplash.com

Прочети още

Надежда, която се сбъдва
Надежда, която се сбъдва
 

Всички сме чували да използват израза „напразни надежди“, когато очакванията на някого не се сбъдват. Как ще обясним факта, че и ние като Божии деца сме имали някакви очаквания от Бога, които не са се сбъднали?

Кое е твоето доказателство?
Кое е твоето доказателство?
 

Свидетелите са хора, които могат да застанат с живота си зад това, което знаят, което са видели, което вярват с цялото си същество. Какво е това преживяване, което ние имаме като вярващи в Господ Иисус хора, което би ни дало сила дори да умрем за Него?

Какъв е добрият работник?
Какъв е добрият работник?
 

Нека уточним нещо, което най-вероятно всички добре сме разбрали – на духовната си работа не можем да си подадем оставката. Докато сме живи, работим. Въпросът е как и за кого.