BG | EN

Блог

Сърцето на Фенана

Корал или перла?

Ние и ти сме били Фенана все някога, може би дори вчера или днес, когато сме погледнали завистливо към колега, приятел или съсед.

„Имаше един човек от Рама – от племето Цофим от планинската земя Ефрем. Той се казваше Елкана, ефратец, син на Йерохам, син на Илий, син на Тоху, син на Цуф. Той имаше две жени: едната се наричаше Ана, а другата – Фенана. Фенана имаше деца, а Ана беше бездетна…В деня, когато Елкана принасяше жертва, той даваше съответните дялове на жена си Фенана и на всичките ѝ синове и дъщери. А на Ана даваше най-добрия дял, тъй като тя нямаше деца, понеже обичаше Ана повече от Фенана, макар че Господ бе заключил утробата ѝ. Съперницата ѝ често я огорчаваше, за да я натъжава, понеже Господ бе заключил утробата ѝ.“ (Първа книга на царете, гл. 1, ст. 1-2; 4-6*, по-тъмният шрифт е наш)

  Историята на Фенана не е разказана в Библията. Това, което знаем за нея е името ѝ, факта, че е втората съпруга на Елкана. Знаем също, че е майка на синове и дъщери, с което дразни и огорчава бездетната първа съпруга Ана. Ако погледнем само тези факти, тази жена се превръща моментално в един от „злодеите“ в Библията – хората, които се подиграват, злобеят и нараняват. Образът на Фенана си прилича изключително много с този на Агар, а дори и с този на Лия. Това са все жени в сянка, жени, изпълнени с болка и завист, които нараняват. Тяхното единствено преимущество са децата им – нещо, което в някогашната култура се счита за задължително, тъй като бездетието се приема за проклятие. Това, над което много пъти не се замисляме, е „Защо лошите са лоши?“. Защо братята на Йосиф му завиждат и искат дори да го убият, защо Агар дразни и тормози господарката си Сара, защо и Фенана постъпва така с бездетната Ана. Може би ще се сетите и за историята на Каин и убийството на брат му Авел от завист. Този пример, както и историята на Яков и Исав нарочно не са изброени, защото при тях действа директно Божието провидение. Да се върнем на въпроса: Защо завиждат хората?

   Хората т.е. ние завиждаме, когато не сме на първо място, когато не сме в центъра, когато не се чувстваме значими, когато сме пренебрегнати, отхвърлени, счетени за по-малоценни. Завистта е един от горчивите плодове на отхвърлянето, за което говорихме наскоро. В други случаи завистта е една неправилна реакция на неправилно/несправедливо отношение – Яков обича Йосиф повече от останалите и го показва явно, Елкана обича Ана повече, тя е любимата съпруга и поради това ѝ дава двоен дял от жертвата. В крайна сметка, всичко се свежда до това: какво мислим за себе си и какво искаме другите да мислят за нас. А може би тези два въпроса трябва да се заменят с друг такъв: „Откъде идва нашата ценност?“. В едно от посланията си към християните в Коринт ап. Павел пише следното относно обрязването, робството и свободата: „Вие сте скъпо купени – не ставайте роби на хора. Братя, нека всеки да си остава пред Бога в положението, в което е призован“. (Първо послание към коринтяните, гл. 7, ст. 23-24*, по-тъмният шрифт е наш) Стойността ни като хора се измерва в това, какво е дадено в замяна за нашия живот. Дадена е кръвта и саможертвата на Самия Бог. Само този факт трябва да ни е достатъчен, за да ни предпази от завист, от желанието да получим потвърждение за нашата ценност или справедлива доза любов от други хора. Бог, Който ни е спасил и поставил в конкретна ситуация или положение, е в правото Си да ни държи там. Всеки наш опит да добавим нещо към стойността си, е подценяване на жертвата на нашия Господ Иисус Христос. Не е нужно да изсипеш жълтите си стотинки на касата, когато Твоят Баща вече е платил с карта. Ставаме отново роби на хора, когато правим определени неща, за да ги впечатлим или да подчертаем стойността си пред тях. Достатъчно е да отразяваме Иисус. Ако въпреки това конкретен човек не разпознае Спасителя в нас, това е негова грешка, която по никакъв начин не отнема от стойността ни като Божии деца. Фенана (от иврит: перла, скъпоценен камък, корал) не знае този факт – тя е перла, но е избрала да бъде корал. Вместо да носи бялата гладка перлена повърхност, тя наранява, боде и раздира.

  Ние и ти сме били Фенана все някога, може би дори вчера или днес, когато сме погледнали завистливо към колега, приятел или съсед. Припомни си Кой плати за теб и какво даде в замяна на твоя живот. Точно толкова струваш ти, толкова струват съседът ти, приятелят ти, колегата. Бъди перла, не корал.

 

Предизвикателство за седмицата: Научи се да правиш искрени и обосновани комплименти. Можеш да започнеш още от днес. Ако видиш нещо хубаво в някого – облекло, прическа, добре свършена работа, хубав цвят на очите – просто го кажи. Може би някой има нужда да си припомни каква е стойността му.

*Библейските цитати са според текста на Библия, нов превод от оригиналните езици © Българско библейско дружество 2013.

Снимка: Caroline Hernandez/Unsplash.com

Прочети още

Изобличен = приет
Изобличен = приет
 

Преписваме на Бога собствените си мотиви за наказание и смятаме, че Той изобличава и наказва от гняв, от наранена гордост, от това, че е имал лош ден или не си е доспал. Каква е целта на Божието изобличение в действителност?

Изцелителната сила на любовта
Изцелителната сила на любовта
 

„Наистина те възлюбих с вечна любов!” – това са думите на Бога към теб днес. Позволи Му да те обгърне с нея, да те утеши, да изцери раните в сърцето ти.

Глаголите на Любовта
Глаголите на Любовта
 

Дали определенията, които волно или неволно приемаме, че описват любовта, не орязват истинската ѝ същност и не ни пречат да приемаме любов и наистина да обичаме с глаголи?