BG | EN

Блог

Славейковата Библия като проект за устройването на новобългарския книжовен език

Отпечатването на Библията се приема като едно от най-значителните събития за всяка европейска култура. Често издаването на Библията е било съдбовна задача за нейните преводачи и издатели.

(публикувано със съкращения)

 

   Отпечатването на Библията се приема като едно от най-значителните събития за всяка европейска култура. Често издаването на Библията е било съдбовна задача за нейните преводачи и издатели. Без съмнение отпечатването на Библията на новобългарски книжовен език е важно събитие за нашата възрожденска култура. Славейковата Библия може да бъде възприемана като проект за устройването на новобългарския книжовен език поради няколко причини:

- В нея се прокарва разбирането за единство на българската езикова граматична система.

- Разработва се на практика архитектониката на новобългарския език - лексикология, морфология, синтаксис.

- В Славейковата Библия е съхранена паметта на книжовния език – от старобългарския му етап през неговото историческо развитие.

- Чрез превода и редакцията на тази Библия в българския книжовен език се изграждат липсващите пластове от понятия и лексика, кодифициращи културната и духовната езикова сфера.

   За да бъде разбран правилно езикът на Славейковата Библия, е необходимо той да се разглежда, от една страна, в контекста на книжовната ситуация от третата четвърт на ХІХ век, а, от друга, в светлината на останалите новобългарски преводи на свещените текстове през Възраждането. В средата на ХІХ век, когато Славейков започва литературната си дейност, книжовниците на Възраждането не са приемали възможността книжовният език да се развива въз основа на живия народен говор, като се освободи от архаичните форми, които го сковават, с перспектива по-нататък да стане основа на литературата и публицистиката. Те предлагат книжовният език да бъде смесица от живия език и църковнославянския. Едва Славейков със своята литературна дейност, с  доминиращото си езиково участие в цялостния превод на Библията, слага край на споровете за езика, без да се намесва пряко в тях. В това отношение за негов предходник може да се смята единствено Петър Берон, авторът на „Рибния буквар”.

   През третата четвърт на ХІХ век, когато Петко Славейков работи упорито (в продължение на 12 години) върху новобългарския превод на Библията, той вече е оформил своите възгледи за българския книжовен език,  благодарение на дейността си по събиране на български народни умотворения, на богатото си творчество и преводаческия си опит. Езиковедските принципи на П. Р. Славейков се вписват новаторски в модела на предосвобожденската национална езикова доктрина. В своята книжовна практика П. Р. Славейков е повлиян от Търновската и Пловдивската книжовна школа, но в Цариград осъзнава, че е необходимо да се стигне до общобългарски, национални критерии за езика.

   Основната дейност по превеждането на Цариградската Библия извършват П. Р. Славейков и Хр. Сичан-Николов. Старият Завет е преведен от Сичан-Николов, а на Славейков е възложено да преведе Новия Завет и да редактира превода на цялата Библия, като внесе единство в нейния език. По такъв начин чрез участието си в Цариградския превод на Библията Славейков успява да въведе своя езиков модел, да реализира своята представа за българското книжовноезиково строителство.

   В превода естествено преобладава славянската лексика, а чуждиците са главно от гръцки език. Петко Славейков употребява също специфичната църковнославянска догматична лексика, която е общо поле в традицията на възрожденските преводи.

   Въпреки че Цариградската Библия се отличава и по език, и по стил от предишните преводи, в много случаи П.  Р. Славейков е следвал направеното преди него. За това говорят редица лексикални паралели между него и другите двама преводачи – Петър Сапунов и Неофит Рилски. Славейковата редакция обаче клони към утвърждаването на живата източнобългарска лексика в съвременния книжовноезиков фонд. Петко Славейков търси общобългарски, наддиалектни форми в унисон с цялостното развитие на книжовната лексикална система по това време.

   Синтактичните особености на Славейковия превод съответстват на развитието на книжовната синтактична система от 60-те–70-те години на ХІХ век. Преодоляна е смесицата от народно-разговорни елементи, които вече изглеждат архаично. Същевременно се търсят нови средства за обогатяване на книжовния синтаксис.

  По-конкретно в синтактично отношение Цариградският превод на Библията, първо, съхранява народната основа и, второ, усвоява някои чужди синтактични модели, намерили място в тогавашната книжовна практика.

   Езикът в библейския превод на П. Р. Славейков може да се определи като богат в синтактично отношение. Писателят активно участва в книжовноезиковото строителство и утвърждава пробиващите си път нови синтактични конструкции.

   В заключение, ще посоча, че П. Р. Славейков непрекъснато работи за уеднаквяването на езиковите, лексикалните и стилистичните норми, за постигане на един нормативен комплекс, който, макар и неизчистен от диалектни думи, архаични форми и чуждици, става основа за следващите поколения творци.

   Днес определяме Славейковата Библия като епохален труд и като едно от най-добрите постижения на преводната литература от ХІХ век. Тук П. Р. Славейков е проявил преводаческите си умения, добрите си познания върху новозаветния гръцки език (византийски и новогръцки), както и върху старата славянска традиция и книжовния език. Няма да е преувеличено, ако се каже, че преводът и издаването на Славейковата Библия имат решаващо значение за ускоряването на процесите, свързани с утвърждаването на нормата в българския книжовен език, както и с неговото стабилизиране, усъвършенстване и обогатяване.

Категория: Статии

Прочети още

Гневи се, но...
Гневи се, но...
 

В Библията Иисус също изпитва гняв – към лицемерите, себеправедните законоучители, към търговците в храма, към неверието на народа. Разликата между Неговия свят грях и нашият човешки гняв се вижда в мотива и в резултата.

Как да не се поддаваме на манипулация
Как да не се поддаваме на манипулация
 

Целта на манипулацията е именно контролът, а желанието за контрол идва от страх. От какво се страхуваме?

Каква е наградата на Любовта?
Каква е наградата на Любовта?
 

Ако знаем само какво, а не защо трябва да правим даденото нещо, то няма как да успеем в любовта. Затова е важно да си напомняме каква е наградата, какво ще спечелим, ако живеем в любов: „Но краят на всичко е близо, затова бъдете благоразумни и внимателни