BG | EN

Блог

Имаш ли нужда от почивка?

Средата на м. август. Улиците са значително опустели. Много от познатите ни вече са се запътили нанякъде, за да изкарат там своите отпуски. На други съвсем скоро това им предстои. Правилното отношение към физическата ни нужда от почивка е ключово.

    Средата на м. август. Улиците са значително опустели. Много от познатите ни вече са се запътили нанякъде, за да изкарат там своите отпуски. На други съвсем скоро това им предстои. Настроението е приповдигнато, защото пред нас са дни на почивка и отмора. Ще има и такива, които ще използват полагащите им се почивни дни, за да свършат някоя друга работа, но този път „за себе си“ – някой ремонт вкъщи или нещо подобно. Не са малко и тези, които използват времето на отпуската, за да подготвят провизии за през идващите зимни месеци, т.нар. „зимнина“. 

    Една история от Библията има какво да ни каже за почивката и нашата чисто човешка нужда от нея. В Третата книга на царете, гл. 19, първите 18 стиха, предават един необичаен епизод от живота на старозаветния пророк Илия. В неговото време народът на Израил преминава през труден момент. Няколко десетилетия по-рано, още след смъртта на цар Соломон, великото Израилево царство на всичките дванадесет племена се разделя на две – племето на Юда, или т.нар. Юдейско Царство, или Юдея, със столица Йерусалим, и останалите племена, оставащи под общото название Израилево царство, със столица Самария. Докато Юдея до голяма степен съумява да спазва изискванията на Божия закон, то другото царство, Израил, приема много от заобикалящото го езичество. 

    В онзи момент цар на Израил е Ахав. За него знаем, че е един от най-нечестивите израилеви царе (ср. Трета книга на царете, гл. 16, ст. 33). Той взема за жена Йезавел, дъщеря на Етваал – цар на Сидон и жрец на Астарта. В предната 18 гл. се разказва историята как пророкът е демонстрирал превъзходството на истинския Бог на Израил над фалшивите божества, историята за двата олтара – един на живия Бог, и един на Ваал. И за предизвикателството, което Илия отправя към вааловите пророци – да поставят по един бик като жертва, но да не се слага огън. Те да призоват Ваал, а той ще се обърне към Господа. Онзи бог, който отговори чрез огън, той е истинският Бог. Вааловите пророци не успяват да свалят огън върху олтара си, но Господ чува молитвата на Илия и дава огън. Това се случва пред голямо множество народ, които признават върховенството на Яхве. Подгонват вааловите пророци и по заповед на пророк Илия ги избиват. 

    И след тази тържествена и безапелационна победа над езичеството, в 19 гл. на Третата книга на царете, виждаме същият този смел пророк да бяга от гнева на нечестивата царица Йезавел. Бяга и се крие. Уморен, изтощен, отчаян, освобождава дори слугата си и: „…сам отиде в степта на разстояние един ден път, седна под една хвойна и искаше да умре, казвайки: „Достатъчно е! Сега, Господи, вземи живота ми, защото не съм по-добър от предците си.“ Тогава легна и заспа под хвойната. И ето ангел го докосна и му каза: „Стани, яж!“ Когато погледна, до главата му имаше питка, печена на жарава, и стомна с вода. Той яде и пи, легна и заспа.“ (Трета книга на царете, гл. 19, ст. 4-6*, по-тъмният шрифт е наш). След това, вече придобил сили, успява да стане, да се съвземе и тогава Господ говори с него, утешава го, че не е последният останал верен на Яхве пророк, че има и други и че съвсем не се е трудил напразно, нито напразно е поел рискове. 

    Много може да се извлече от тази кратка история. Едно обаче се откроява, макар че има опасност да бъде пренебрегнато като твърде „човешко“. Пророкът е физически и емоционално изтощен. Историята с противопоставянето на вааловите пророци, противопоставянето по този начин на царя и царицата, победата и битката с тях е достатъчно уморителна и изтощителна сама по себе си. И след тази съвсем нелека ситуация, вместо да намери малко покой, той се налага да бяга за живота си. Това изтощава докрай и малкото му останали физически и емоционални сили. 

    Интересен е начинът, по който Бог отговаря. Не го укорява защо го е налегнало отчаяние, защо желае да умре, защо не продължава. Напротив,  осигурява му физическа прехрана и време за почивка. Бог знае, че Илия се нуждае най-напред от физическо възстановяване. Едва след това се обръща към него и му дава следващата задача. Обещава му, че ще бъде до него и ще го подкрепя и занапред. Едва след като е възстановил пророка физически и емоционално (психически), Бог го възстановява и духовно. 

    Къде сме ние в собствения си живот? Не се ли намираме много пъти на ръба на издръжливостта си? Това може да не е винаги физическа умора, не всички се занимават с физическа дейност. Емоционално изтощение – още една задача, още един проблем, още една ситуация за разрешаване. Осъзнаваме ли нуждата си от почивка? Правилното редуване на дейност с покой е принцип заложен още от началото на сътворението, където виждаме Бог, който: „…завърши Своите дела, които направи, и си почина от всичките дела, които беше извършил. Бог благослови седмия ден и го освети, защото в него си почина от всички Свои дела, които бе сътворил и създал“ (Книга Битие, гл. 1, ст. 2-3*). 

    Правилното отношение към физическата ни нужда от почивка е ключово за нашето съществуване и служене на Бога в живота и делата ни. Ако сме изтощени, изнервени, уморени, трудно бихме били полезни. Може би ни е трудно да спрем, но именно това е нужно, за да можем да продължим с нови сили и Бог пълноценно да ни използва. 

Предизвикателство: Трудно ли ти е да спреш? Да се „изключиш“ за момент от ежедневните грижи и тревоги? Опитай през тази седмица да имаш моменти, в които да изключиш ежедневните мисли? Ако ти е трудно, опитай като създадеш подходяща ситуация – изключи телефона, не проверявай имейла и социалните мрежи, вземи някоя хубава книга. Дай на ума и на тялото си почивката, от която се нуждаят, за да може да се заредят със сила и енергия, преди да продължиш отново напред. 

*Библейските цитати са според текста на Библия, нов превод от оригиналните езици © Българско библейско дружество 2013

 Снимка: Anastasia Varlan/Usnplash.com

 

Прочети още

Комунизмът – „светло“ бъдеще?! Нека остане тъмно минало…
Комунизмът – „светло“ бъдеще?! Нека остане тъмно минало…
1 февруари – Ден за почит към жертвите на комунизма

В дни като този трябва да си припомним, че мракът и тъмнината не са толкова далече, колкото бихме искали. В дни като този трябва да отдадем дължимата почит към невинните жертви на обезумели за и от власт хора.

Как преживяваш разочарованията?
Как преживяваш разочарованията?
 

Трудно? Добре, значи трябва да прочетеш това днес.

Почивай, докато работиш
Почивай, докато работиш
 

Може би този текст идва до теб в момент, в който си изтощен от тежкия понеделник. Искаш да се отпуснеш психически и да не мислиш за нищо. Истинската почивка обаче не е в това да не мислиш за нищо, не е в почивните дни, не е просто в съня.