BG | EN

Блог

Трудно ли ти е да си различен?

Създадени сме да живеем в общност и във взаимоотношения с други хора. Нашият враг сатана много добре знае тази основна човешка нужда. Затова усещаме и голям натиск от негова страна именно чрез обществото около нас.

   Конформизмът е един от видовете реакция на личността в група. Може да е само външен (привиден) или и вътрешен. Проявява се, когато даден човек се чувства несигурен и нерешителен, когато иска да се впише в социална група или когато се стреми да избегне несъгласие и сблъсъци. Всички сме склонни да бъдем конформисти в една или друга ситуация, което може и да бъде и полезно. Всъщност, идеята да отстъпваме и не винаги да държим да стане на нашето е вид полезен конформизъм. Така можем да предотвратим конфликт, да се обединим около някакво разумно и допустимо решение и в съгласие да продължим напред като семейство, на работа или в отношенията с приятелите ни.

  Какъв е вредният конформизъм – този, за който ап. Павел пише: „Недейте се съобразява с този свят, а се преобразявайте чрез вашия обновен ум, за да разпознавате от опит каква е Божията воля – кое е добро, приятно за Него и съвършено“. (Послание към римляните, гл. 12, ст. 2*) Тъй като в повечето случаи в ежедневието си сме обградени от хора, които не познават или не вярват в Господ Иисус Христос, се изисква съзнателно усилие да не се поддадем на натиска около нас. Дали ще е неподходяща шега, клюка за колега или „Хайде, какво толкова, всички взимат, не е кражба“ – постоянно трябва да избираме дали да послушаме и да се увлечем от хората около нас или да останем верни на Бога и с това „да бием на очи“ като различни.

  Никой не иска да бъде отхвърлян или отбягван. Създадени сме да живеем в общност и във взаимоотношения с други хора. Нашият враг сатана много добре знае тази основна човешка нужда. Затова усещаме и голям натиск от негова страна именно чрез обществото около нас – ние копнеем да ни обичат и приемат, но ако живеем като Божии деца, на света това не винаги ще му допада. Кои истини от Божието слово да си припомняме, когато се случи да се подведем по околните и да паднем?

 

Прошката е близо

„Дечица мои, пиша ви това, за да не съгрешавате. Но ако някой съгреши, имаме Иисус Христос Праведника за ходатай пред Отца. И Той е изкупление за нашите грехове; и не само за нашите, но и за греховете на целия свят“ (Първо послание на Йоан, гл. 2, ст. 1-2*) Малко по-рано в предната глава на същото послание апостолът казва: „Ако кажем, че нямаме грях, мамим себе си и истината не е у нас. Ако изповядаме греховете си, Бог е верен на обещанието Си, справедлив е, ще ни прости греховете и ще ни очисти от всяка неправда“. (Първо послание на Йоан, гл. 1, ст. 8-9*, по-тъмният шрифт е наш)

   Бъди бърз, смел и искрен в това, да застанеш пред Бога и да признаеш за случилото се. Не оставай дълго в самосъжаление или самобичуване. Прошката не е нещо, което можеш да заслужиш или спечелиш. Твоята част е да изповядаш греха, да вземеш решение да си чист пред Бога и да се стараеш да следваш това решение. Той е верен да ти прости, да те възстанови и да ти даде нужните сили и мъдрост, за да устоиш.

 

Ти си различен

   Независимо какво чувстваш или мислиш за себе си, щом погледнеш към ситуацията, в която си се провалил да „светиш“, трябва да знаеш, че си различен. „Нима нещо обединява вярващия с невярващия? Каква връзка има между Божия храм и идолите? Защото вие сте храм на живия Бог, както е казал Бог: „Ще се заселя сред тях и ще вървя с тях, и ще им бъда Бог, а те ще бъдат Мой народ“. (Второ послание към коринтяните, гл. 6, ст. 15б-16*) С това послание ап. Павел насърчава вярващите в Коринт да не се събират с хора, които вярват, мислят и живеят противно на Божиите заповеди, защото нямат нищо общо с тях. Това не значи, че коринтските християни са безгрешни или съвършени, а че тяхното естество е изцяло ново. Те не искат да живеят по начина, по който са живели досега, не искат да грешат. Щом усещаш болка и скръб, когато мислиш, говориш или постъпваш грешно, това означава, че обновеният ти дух е жив. Колко хубаво би било духът във всеки един човек да е жив и сърцата на всички да са обновени! За да поискат и хората около нас това, което Бог ни е дал, трябва да живеем различно, колкото и болезнено да е това понякога. „Вие сте светлината на света. Не може да се укрие град, който е навръх планина. Също така когато запалят светило, не го поставят под крина, а на светилник и свети на всички вкъщи. Тъй да светне пред хората светлината ви, че да могат да видят добрите ви дела и да прославят вашия небесен Отец.“ (Евангелие от Матей, гл. 5, ст. 14-16*, по-тъмният шрифт е наш)

 

Предизвикателство за седмицата: Как можеш да бъдеш различен по добър начин на работата си или у дома? Има ли компромиси, които допускаш чрез мисли, думи или действия, за които се измъчваш? Изповядай това пред Бога и/или пред верен приятел и вземи решение да промениш конкретен вреден навик (клюкарстване, избухване, закъсняване, обвиняване, подигравки, неуместен хумор и т.н.) 

П.П. Бог те обича! Напомняй си го, докато растеш тази седмица.

 

*Библейските цитати са според текста на Библия, нов превод от оригиналните езици © Българско библейско дружество 2013

Снимка: Bethany Legg/Unsplash.com 

Прочети още

Хората и ти
Хората и ти
 

Взаимоотношенията ни с останалите не са константа, нещо непроменимо, напротив – постоянно търпят трансформации и изменения. Много пъти сме водени от моментни емоции, дали положителни или отрицателни.

Сърцето на Фенана
Сърцето на Фенана
Корал или перла?

Ние и ти сме били Фенана все някога, може би дори вчера или днес, когато сме погледнали завистливо към колега, приятел или съсед.

Отхвърлянето
Отхвърлянето
 

Всеки път, когато си отхвърлен или отхвърлиш друг човек, светът става едно по-опасно място. Или ние се превръщаме в разбити хора или превръщаме някого другиго в „болен“ и нараняващ човек.