BG | EN

Блог

Трудно ли ти е да си различен?

Създадени сме да живеем в общност и във взаимоотношения с други хора. Нашият враг сатана много добре знае тази основна човешка нужда. Затова усещаме и голям натиск от негова страна именно чрез обществото около нас.

   Конформизмът е един от видовете реакция на личността в група. Може да е само външен (привиден) или и вътрешен. Проявява се, когато даден човек се чувства несигурен и нерешителен, когато иска да се впише в социална група или когато се стреми да избегне несъгласие и сблъсъци. Всички сме склонни да бъдем конформисти в една или друга ситуация, което може и да бъде и полезно. Всъщност, идеята да отстъпваме и не винаги да държим да стане на нашето е вид полезен конформизъм. Така можем да предотвратим конфликт, да се обединим около някакво разумно и допустимо решение и в съгласие да продължим напред като семейство, на работа или в отношенията с приятелите ни.

  Какъв е вредният конформизъм – този, за който ап. Павел пише: „Недейте се съобразява с този свят, а се преобразявайте чрез вашия обновен ум, за да разпознавате от опит каква е Божията воля – кое е добро, приятно за Него и съвършено“. (Послание към римляните, гл. 12, ст. 2*) Тъй като в повечето случаи в ежедневието си сме обградени от хора, които не познават или не вярват в Господ Иисус Христос, се изисква съзнателно усилие да не се поддадем на натиска около нас. Дали ще е неподходяща шега, клюка за колега или „Хайде, какво толкова, всички взимат, не е кражба“ – постоянно трябва да избираме дали да послушаме и да се увлечем от хората около нас или да останем верни на Бога и с това „да бием на очи“ като различни.

  Никой не иска да бъде отхвърлян или отбягван. Създадени сме да живеем в общност и във взаимоотношения с други хора. Нашият враг сатана много добре знае тази основна човешка нужда. Затова усещаме и голям натиск от негова страна именно чрез обществото около нас – ние копнеем да ни обичат и приемат, но ако живеем като Божии деца, на света това не винаги ще му допада. Кои истини от Божието слово да си припомняме, когато се случи да се подведем по околните и да паднем?

 

Прошката е близо

„Дечица мои, пиша ви това, за да не съгрешавате. Но ако някой съгреши, имаме Иисус Христос Праведника за ходатай пред Отца. И Той е изкупление за нашите грехове; и не само за нашите, но и за греховете на целия свят“ (Първо послание на Йоан, гл. 2, ст. 1-2*) Малко по-рано в предната глава на същото послание апостолът казва: „Ако кажем, че нямаме грях, мамим себе си и истината не е у нас. Ако изповядаме греховете си, Бог е верен на обещанието Си, справедлив е, ще ни прости греховете и ще ни очисти от всяка неправда“. (Първо послание на Йоан, гл. 1, ст. 8-9*, по-тъмният шрифт е наш)

   Бъди бърз, смел и искрен в това, да застанеш пред Бога и да признаеш за случилото се. Не оставай дълго в самосъжаление или самобичуване. Прошката не е нещо, което можеш да заслужиш или спечелиш. Твоята част е да изповядаш греха, да вземеш решение да си чист пред Бога и да се стараеш да следваш това решение. Той е верен да ти прости, да те възстанови и да ти даде нужните сили и мъдрост, за да устоиш.

 

Ти си различен

   Независимо какво чувстваш или мислиш за себе си, щом погледнеш към ситуацията, в която си се провалил да „светиш“, трябва да знаеш, че си различен. „Нима нещо обединява вярващия с невярващия? Каква връзка има между Божия храм и идолите? Защото вие сте храм на живия Бог, както е казал Бог: „Ще се заселя сред тях и ще вървя с тях, и ще им бъда Бог, а те ще бъдат Мой народ“. (Второ послание към коринтяните, гл. 6, ст. 15б-16*) С това послание ап. Павел насърчава вярващите в Коринт да не се събират с хора, които вярват, мислят и живеят противно на Божиите заповеди, защото нямат нищо общо с тях. Това не значи, че коринтските християни са безгрешни или съвършени, а че тяхното естество е изцяло ново. Те не искат да живеят по начина, по който са живели досега, не искат да грешат. Щом усещаш болка и скръб, когато мислиш, говориш или постъпваш грешно, това означава, че обновеният ти дух е жив. Колко хубаво би било духът във всеки един човек да е жив и сърцата на всички да са обновени! За да поискат и хората около нас това, което Бог ни е дал, трябва да живеем различно, колкото и болезнено да е това понякога. „Вие сте светлината на света. Не може да се укрие град, който е навръх планина. Също така когато запалят светило, не го поставят под крина, а на светилник и свети на всички вкъщи. Тъй да светне пред хората светлината ви, че да могат да видят добрите ви дела и да прославят вашия небесен Отец.“ (Евангелие от Матей, гл. 5, ст. 14-16*, по-тъмният шрифт е наш)

 

Предизвикателство за седмицата: Как можеш да бъдеш различен по добър начин на работата си или у дома? Има ли компромиси, които допускаш чрез мисли, думи или действия, за които се измъчваш? Изповядай това пред Бога и/или пред верен приятел и вземи решение да промениш конкретен вреден навик (клюкарстване, избухване, закъсняване, обвиняване, подигравки, неуместен хумор и т.н.) 

П.П. Бог те обича! Напомняй си го, докато растеш тази седмица.

 

*Библейските цитати са според текста на Библия, нов превод от оригиналните езици © Българско библейско дружество 2013

Снимка: Bethany Legg/Unsplash.com 

Прочети още

Рутината може да е смъртоносна
Рутината може да е смъртоносна
 

Влезли ли сме в един добре отъпкан коловоз, който толкова ни отегчава, че това да кара ума ни да блуждае в най-различни и често недобри посоки? Рутината тласка ли ни към нездравословни начини да се справим с еднообразието?

Иска се нещо мое
Иска се нещо мое
 

Не е приятно да губиш вещи, пари, време, усилия, емоции или дори взаимоотношения независимо, че знаеш в какво инвестираш, когато даваш.

Достатъчно е злото на всеки ден
Достатъчно е злото на всеки ден
 

Какво значи да не мислиш за бъдещето, да се откажеш от амбициите си, да не разчиташ на себе си и усилията си? Светът, в който живеем, действа точно наопаки. От нас се очаква да се борим за позиция, за заслуги, за постижения, за пари, за децата си.