BG | EN

Блог

Познаваш ли Бога?

Случвало ли ви се е да разговаряте с някого, който твърди, че е християнин, и да си кажете: „Няма начин този човек да познава Бога! Как може да мисли, че характера на Господ е такъв!“?

  Случвало ли ви се е да разговаряте с някого, който твърди, че е християнин, и да си кажете: „Няма начин този човек да познава Бога! Как може да мисли, че характера на Господ е такъв!“? На мен ми се е случвало. Възможно ли е да сме си помислили това, защото сме сигурни, че познаваме много добре Бога и Неговата същност? Най-вероятно да.

   Няма как да отговорим еднозначно на въпроса: „Дали е възможно да познаваме Бога?“. 

   От една страна, ние сме в човешко тяло, ограничени от човешки мозък и нервна система. Човешкото ни разбиране за Бога е изцяло на базата на преживяванията ни и съпреживяванията ни с нашите родители, авторитети, духовна и социална среда или дори на принадлежност към определена християнска конфесия. Накратко всичко, което си мислим, че като хора знаем за Бога, идва от това, което ни се е случило или това, на което някой ни е възпитал.

   Някой ще възрази: „Моето познание за Бога идва от Библията“. Над два милиарда и триста хиляди души четем Библията, но за съжаление това не обединява християнския свят около едно мнение за Божията същност. Напротив, всеки един от нас има свое тълкуване на прочетеното. Това не прави истината на Божието слово субективна обаче. Бог е Този, Който е. Ние сме тези, които твърдим, че Го познаваме.

   От друга страна: „…ние получихме не духа на този свят, а Духа, Който идва от Бога, за да узнаем това, което ни е дарено от Бога. Това и проповядваме с думи, научени не от човешка мъдрост, а научени от Светия Дух, като изясняваме духовните неща на духовните хора. Но плътският човек не възприема онова, което е от Божия Дух. За него тези неща са безумие и той не може да ги проумее, понеже те се разбират духовно. А духовният човек разбира всичко, него обаче никой не го разбира. Защото кой е разбрал ума на Господа, че да Му дава съвети? А ние имаме Христов ум“. (Първо послание към коринтяните, гл. 2, ст. 11-16*)

   И все пак, може ли да ни се случи да сме напълно убедени за нещо относно Бога и да грешим?

   Историята за неверния слуга, разказана в Евангелието от Лука, винаги е използвана, за да се онагледи занемаряването на дарбите, дадени ни от Бога. Тъй като сме я чували много често в този контекст, може би не сме забелязали две ключови твърдения в нея. 

   Първото: неверният служител твърди, че познава господаря си: „Господарю, ето твоята мина, която пазех в кърпа. Боях се от тебе, защото си жесток човек: взимаш, което не си оставял, и жънеш, което не си посял“. (Евангелие от Лука, гл. 19, ст. 20-21*, тъмният шрифт е наш)

   Второто: в отговор господарят заявява на служителя, че е трябвало да действа според това, което е вярвал или знаел: „Ти знаеше, че съм жесток човек, взимам, което не съм оставял, и жъна, което не съм посял. Тогава защо не даде парите ми на лихварите, та когато аз дойда, да ги получа с лихва?“. (Евангелие от Лука, гл. 19, ст. 22-23*, тъмният шрифт е наш)

   Господарят казва, че ще съди слугата с неговите собствени думи. Той въобще не обсъжда дали убежденията на слугата за него самия са истина или не, а следва логиката на служителя си. Ако началникът действително е зъл и жесток човек и се интересува само от печалбата си, то е логично слугата да направи всичко възможно, за да донесе печалба на господаря си. Логиката на слугата предполага, че неговият началник се стреми към богатство, независимо как е спечелено то – дали чрез търгуване или чрез лихварство, което е нечиста практика. Слугата твърди, че познава господаря си. Ние също твърдим, че знаем кой е Бог, че знаем какво би казал или направил Той в дадена ситуация. Ами ако грешим? 

   Възможно е. Тогава как постъпваме, имайки предвид тази вероятност? Дали започваме да се съмняваме във всичко, което знаем, дали ставаме пасивни? Ами ако според нас другите грешат за Бога? Дали се опитваме да ги поправим, да им внушим своето разбиране за Него?

   В крайна сметка, когато Господарят ни се върне, ще ни пита защо не сме живели по начина, по който сме твърдели, че трябва да се живее. Няма да ни пита за останалите двама слуги. Ще пита теб и мен за нашите монети. Ще си кажете: „А къде остава истината, любовта, която изобличава, нали и към това сме призовани?“. Ако проследим живота на Господ Иисус Христос, ще видим, че хората са изобличавани от Неговото присъствие, от държанието Му и проявена от Него милост, понякога от въпросите Му и най-рядко от справедливото Му обвинение. Той има толкова близка връзка със Своя небесен Баща, че светостта Му служи като огледало на околните, в което те, а и ние виждаме своята греховност и пропуски. Нека бъдем такива огледала, нека думите ни се чуват ако и когато е необходимо.

 

*Библейските цитати са според текста на Библия, нов превод от оригиналните езици © Българско библейско дружество 2013

 

Снимка:  Marc-Olivier Jodoin

Прочети още

Разум->Чувства
Разум->Чувства
 

Много от нас са чували фразата: „Не можеш да забраниш на сърцето си да чувства това, което чувства“ и то изречена от хора, имащи добра обща култура по анатомия. Културата на чувствата, в която живеем, твърди, че ти не контролираш емоциите си...

Разпознаване на ближния
Разпознаване на ближния
 

В християнството ближен е другият човек. И не е задължително той да принадлежи към нашата референтна група. Може да е някой, с когото нямаме никакви общи интереси, с когото не ни свързва нищо или дори да имаме различни мнения по различни въпроси.

Имаш сила за всичко
Имаш сила за всичко
 

Нашето тяло се влияе от външни фактори и това е безспорен факт. Нужни са ни вода, полезна и питателна храна, добър сън, движение и хубав въздух, за да се чувстваме добре и организмът ни да функционира правилно. Какво става обаче, когато средата в сърцето