„Аз те призовах по име, дадох ти почетно име, макар ти да не Ме познаваше“ (Ис., гл. 45, ст. 4*).
Излязох рано сутринта, за да се разходя. Мокрият тротоар показваше, че скоро е валяло. Небето бе все още тъмно, когато започнах обичайната си трикилометрова разходка, но постепенно просветляваше. Когато се прибирах и завих зад ъгъла по посока на дома ми, бях изненадана от красива гледка. Зад къщите и дърветата се подаваше дъга. Небето по изгрев беше оцветено в синьо и розово и по средата стоеше цветната дъга.
Докато стоях и се любувах на дъгата, един бегач мина точно покрай мен, без да погледне красивата гледка насреща. Тогава се замислих за безбройните пъти, когато трябва да съм пропускала нещо прекрасно, създадено от Бога.
Господ винаги присъства и е готов да ни показва добри неща, но ние не винаги внимаваме. Лесно е да се увлечем в ежедневието и да забравим, че Бог е тук, че ни обича и се грижи за нас. Надявам се да бъда по-възприемчива по отношение на Божието неизменно присъствие и да отразявам светлината на Христос в живота на останалите.
Линк към оригиналната статия: https://www.upperroom.org/devotionals/en-2025-10-20
* Библейските цитати са от Библия, нов превод от оригиналните езици © Българско библейско дружество 2013
