„Защото вие приехте не духа на робството, за да живеете отново в страх, а приехте Духа, Който ви направи Божии синове и чрез Когото се обръщаме към Бога: „Авва, Отче мой!“ (Рим., гл. 8, ст. 15*).
Като част от библейски урок в неделното училище, аз раздадох на децата по едно сгънато листче с написана в него дума. Думите обозначаваха как Господ гледа на всеки един от тях, например: обичан, изкупен, простен, скъпоценен. Когато прочитаха думата на глас, те се усмихваха и понякога засмиваха. Но детето, на което се падна „осиновен“, беше разочаровано.
- Защо ми даде тази дума? – попита ме той. – Предпочитам някоя от другите.
За него, осиновяването се свързваше с нещо негативно. Но аз мислех, че това е най-добрата дума, понеже тя включваше в себе си всички останали.
Осиновяването е съзнателен избор да приемеш някого в семейството си. То създава едно ново взаимоотношение, което осигурява на осиновеното дете всички права и привилегии, с които разполага биологичното. Като вярващи в Христос, ние сме осиновени в Божието семейство. Господ е наш родител, Който ни защитава, обича, прощава и приема. Вече носим фамилното име и един ден ще живеем завинаги в Неговия дом.
От Божия гледна точка осиновяването означава, че сме избрани, приети, ценени и обичани безрезервно.
Линк към оригиналната статия: https://www.upperroom.org/devotionals/en-2016-09-01
* Библейските цитати са от Библия, нов превод от оригиналните езици © Българско библейско дружество 2013
