„Аз се стремя към целта – към наградата на небесното призоваване от Бога чрез Иисус Христос“ (Фил., гл. 3, ст. 14*).
Преди няколко години баща ми, който беше пастир в продължение на 50 години, бе диагностициран със злокачествен мозъчен тумор. Болестта сложи край на пастирското му служение и беше твърде лесно за него да се поддаде на самосъжалението. Но той устоя. Когато го преместихме в специално болнично заведение, инвалидната му количка, станала и негово легло, се превърна още и в новия му амвон. Той обикаляше с нея из коридорите и разказваше на всички за Господ Иисус. Когато имаше предупреждения за наближаващо торнадо и всички легла бяха преместени във вътрешните коридори, татко започна да пее химни, за да насърчи останалите пациенти и да успокои страховете им. По много начини неговото влияние беше по-силно от всякога в последните дни от живота му.
Някои хора вярват, че най-хубавите им дни са отминали. Истината е, че зависи от нас дали най-добрите дни са приключили или предстоят. Това е решение, което правим всеки ден. Във Филипяни, докато ап. Павел е в затвора и очаква смъртна присъда, той изявява решението си да гледа нагоре, като очаква още по-невероятни неща да се случат. Той ни увещава да изоставим миналото назад и да се стремим напред към едно по-висше призвание.
Господ не е приключил с нас. Когато ни се струва, че в живота ни липсва цел, можем да Го помолим за нов поглед, фокусиран напред, и доверие, че най-добрите ни дни предстоят.
Линк към оригиналната статия: https://www.upperroom.org/devotionals/en-2025-05-07
* Библейските цитати са от Библия, нов превод от оригиналните езици © Българско библейско дружество 2013
