BG | EN

Блог

Гордост или послушание?

Благовещение през погледа на покорството

Десетки векове по-късно в една страна, много далече от градчето Назарет, на 25-тия ден от третия месец празнуваме деня, в който архангел Гавриил се явява на Дева Мария и ѝ съобщава, че ще роди Спасителя. За хора, които знаят как се развива историята, то

  Десетки векове по-късно в една страна, много далече от  градчето Назарет, на 25-тия ден от третия месец празнуваме деня, в който архангел Гавриил се явява на Дева Мария и ѝ съобщава, че ще роди Спасителя. За хора, които знаят как се развива историята, това звучи възторжено и велико. Какво по-хубаво от това да си земният родител на най-великата Личност, произлязла от племето на Юда, въобще най-великата Личност в Израил, а днес ние знаем, че Иисус е и ще бъде най-великата Личност в света!     

  Това, което много пъти ни убягва е огромната жертва, което това младо момиче трябва да направи, за да стане Дева Мария. Вероятно можем донякъде да си представим колко е тежко да се говорят клевети по наш адрес или някой да не ни вярва (в случая Йосиф иска да напусне Мария тайно), но едва ли бихме разбрали тежестта на нейното послушание. Когато бебето Иисус се ражда и родителите Му отиват да Го представят в храма в Йерусалим, там ги среща Симеон, благочестив мъж, който има откровение от Светия Дух, че ще няма да умре, докато не види Помазаника. Това са неговите думи към младата майка: „Ето Този Младенец ще е причина за гибел и въздигане на мнозина в Израил; и ще бъде предмет на противоречия, за да се открият помислите на много сърца, а на тебе самата скръбта за Него ще прониже като меч душата ти“. (Евангелие от Лука, гл. 2, ст. 34б-35*, по-тъмният шрифт е наш)

  Дева Мария е облажавана наистина от много хора, но цената е била покорството да понесе болката на хорски думи, недоверие, осъждане, борба да запази вяра в Божието обещание и накрая неимоверната болка да гледа смъртната агония на Детето си. Нейната жертва е в това да покори изцяло волята си на Отец, за да може да се изпълни Неговият план.

  За да бъдем пример, за да вдъхновяваме хората, които наблюдават живота ни за добри дела, а и да ги спечелим за Истината, трябва да проявим покорство. А то изисква жертва от наша страна. Дали това ще е егоизмът ни, желанието да сме приети от всички, суетата, средствата или времето ни – можем да се покорим и да кажем: „Нека ми бъде според думата Ти“. Само така нашият живот ще изпълни небесния замисъл и ще промени света по един или друг начин.

„Всички, облечени в смирение, се покорявайте един на друг. Защото Бог се противи на горделивите, а на смирените дарява благодат. Затова, смирете се под крепката Божия ръка, за да ви въздигне в избраното от Него време.“ (Първо послание от ап. Петър, гл. 5, ст. 5б-6*)

Предизвикателство: Попитай свой приятел в какво вижда, че имаш нужда от повече смирение. Без да се обиждаш или обвиняваш, опитай да слушаш и приемаш повече от другите в тази конкретна област, вместо да демонстрираш своите знания или умения. 


*Библейските цитати са според текста на Библия, нов превод от оригиналните езици © Българско библейско дружество 2013

Снимка: Marina Vitale/Unsplash.com

Прочети още

Защо Бог задава въпроси?
Защо Бог задава въпроси?
 

Имал ли си усещането, че няма какво да кажеш на Бога? Не, че няма какво, а че няма смисъл. Нали Бог знае всичко, знае думите, преди още да сме ги изказали. (срв. Псалм 139, ст. 4) А чудил ли си се защо Бог задава въпроси на различни хора в Библията?

Нямаме врагове, имаме враг
Нямаме врагове, имаме враг
 

Дори и за един аматьор е видимо, че това са реални военни стратегии, прилагани от хората в продължение на векове. Или заблуждаваш врага си, че няма опасност, или, ако няма как да се прикриеш, „раздухваш“ слухове за себе си, за да всееш ужас у противника

Гневи се, но...
Гневи се, но...
 

В Библията Иисус също изпитва гняв – към лицемерите, себеправедните законоучители, към търговците в храма, към неверието на народа. Разликата между Неговия свят грях и нашият човешки гняв се вижда в мотива и в резултата.