BG | EN

Блог

Гордост или послушание?

Благовещение през погледа на покорството

Десетки векове по-късно в една страна, много далече от градчето Назарет, на 25-тия ден от третия месец празнуваме деня, в който архангел Гавриил се явява на Дева Мария и ѝ съобщава, че ще роди Спасителя. За хора, които знаят как се развива историята, то

  Десетки векове по-късно в една страна, много далече от  градчето Назарет, на 25-тия ден от третия месец празнуваме деня, в който архангел Гавриил се явява на Дева Мария и ѝ съобщава, че ще роди Спасителя. За хора, които знаят как се развива историята, това звучи възторжено и велико. Какво по-хубаво от това да си земният родител на най-великата Личност, произлязла от племето на Юда, въобще най-великата Личност в Израил, а днес ние знаем, че Иисус е и ще бъде най-великата Личност в света!     

  Това, което много пъти ни убягва е огромната жертва, което това младо момиче трябва да направи, за да стане Дева Мария. Вероятно можем донякъде да си представим колко е тежко да се говорят клевети по наш адрес или някой да не ни вярва (в случая Йосиф иска да напусне Мария тайно), но едва ли бихме разбрали тежестта на нейното послушание. Когато бебето Иисус се ражда и родителите Му отиват да Го представят в храма в Йерусалим, там ги среща Симеон, благочестив мъж, който има откровение от Светия Дух, че ще няма да умре, докато не види Помазаника. Това са неговите думи към младата майка: „Ето Този Младенец ще е причина за гибел и въздигане на мнозина в Израил; и ще бъде предмет на противоречия, за да се открият помислите на много сърца, а на тебе самата скръбта за Него ще прониже като меч душата ти“. (Евангелие от Лука, гл. 2, ст. 34б-35*, по-тъмният шрифт е наш)

  Дева Мария е облажавана наистина от много хора, но цената е била покорството да понесе болката на хорски думи, недоверие, осъждане, борба да запази вяра в Божието обещание и накрая неимоверната болка да гледа смъртната агония на Детето си. Нейната жертва е в това да покори изцяло волята си на Отец, за да може да се изпълни Неговият план.

  За да бъдем пример, за да вдъхновяваме хората, които наблюдават живота ни за добри дела, а и да ги спечелим за Истината, трябва да проявим покорство. А то изисква жертва от наша страна. Дали това ще е егоизмът ни, желанието да сме приети от всички, суетата, средствата или времето ни – можем да се покорим и да кажем: „Нека ми бъде според думата Ти“. Само така нашият живот ще изпълни небесния замисъл и ще промени света по един или друг начин.

„Всички, облечени в смирение, се покорявайте един на друг. Защото Бог се противи на горделивите, а на смирените дарява благодат. Затова, смирете се под крепката Божия ръка, за да ви въздигне в избраното от Него време.“ (Първо послание от ап. Петър, гл. 5, ст. 5б-6*)

Предизвикателство: Попитай свой приятел в какво вижда, че имаш нужда от повече смирение. Без да се обиждаш или обвиняваш, опитай да слушаш и приемаш повече от другите в тази конкретна област, вместо да демонстрираш своите знания или умения. 


*Библейските цитати са според текста на Библия, нов превод от оригиналните езици © Българско библейско дружество 2013

Снимка: Marina Vitale/Unsplash.com

Прочети още

Закъсняват ли отговорите?
Закъсняват ли отговорите?
 

Има един религиозен мит, на който може би много от нас вярват, а именно, че колкото по-праведни сме, толкова по-бързо ще получим отговор на молитвата си. Използваме думата „мит“, защото в Библията виждаме нещо доста противоположно.

Малко и много
Малко и много
 

Какви са последиците от недоволството, което един човек изпитва от себе си или живота си? Какво става, когато решим, че сме малко, имаме малко или можем да дадем малко? Ето три възможни негативни реакции: да завидим на другите, да станем пасивни или ...

Децата – дар и награда
Децата – дар и награда
 

Наистина няма по-голям подарък, който родителите могат да направят за децата си от това да ги възпитат добре, като им помогнат да израснат добри, честни и отговорни. Пред нас като християни стои обаче една още по-голяма отговорност...