„Един човек имаше двама синове. По-младият от тях рече на баща си: „Татко, дай ми дела, който ми се пада от имота.“ И бащата им раздели имота си. След няколко дена по-младият син, като обърна всичко в пари, отиде в далечна страна и там прахоса имота си, като живееше разпътно“ (Лк., гл. 15, ст. 11 – 13*).
Когато четем за блудния син, фокусът ни обикновено е върху Божията удивителна любов, представена от бащата в историята. Радваме се да знаем, че Господ ни отвръща по същия начин, когато се отдалечим от Него. Но днес, нека погледнем притчата, за да видим какво тя ни учи относно нашата отговорност да обичаме другите.
Да пуснем другите. Бащата има право да откаже на глупавата молба на своя син, но той разбира, че младият човек вече е напуснал дома в сърцето си. Може би има моменти, когато най-голямата проява на любов от наша страна е и най-трудното за нас – да пуснем тези, които обичаме, да си тръгнат. Когато се опитваме да контролираме резултата, може да застанем на пътя на Бога.
Да чакаме. Веднъж след като сме пуснали някого, трябва да чакаме търпеливо Господ да извърши Своята работа в живота на този човек. Забелязвате ли, че бащата не тръгва да търси сина си? Той избира да се довери на Бога, вместо да се опитва да поправи ситуацията и да попречи на неизбежните тежки последствия от неразумното поведение на блудния си син.
Единственият начин да можем да реагираме така е като имаме увереност в Божиите добри планове (Пс. 56, ст. 3 – 4). Господ обича другия човек повече отколкото ние го обичаме и знае кой е най-добрият начин да стигне до него. Нашата задача е да се молим, докато Той върне блудния син обратно у дома.
Линк към оригиналната статия: https://www.intouchuk.org/read/daily-devotions/a-powerful-love
* Библейските цитати са от Библия, нов превод от оригиналните езици © Българско библейско дружество 2013
