„А когато настана ден Петдесетница и всички в единомислие стояха събрани заедно, внезапно се чу шум от небето, като че идваше силен вятър, и изпълни цялата къща, където седяха. И над тях се появиха езици, сякаш огнени, които се разделиха и по един се спуснаха над всеки от тях. Тогава всички се изпълниха със Светия Дух и започнаха да говорят на други езици, така както Духът им даваше да изговарят“ (Деян., гл. 2, ст. 1 – 4*).
Петдесетница най-често се асоциира с идването на Светия Дух. Но тя също така представя Божията забележителна изкупителна дейност.
За да разберем действително колко удивително събитие е това, трябва да се върнем назад чак до Битие, гл. 11, когато всички имат „един език и един говор“ и са „един народ“ (ст. 1, 6*). Проблемът на тези хора не е липсата на единство, но тяхната себичност. Бог им е казал да напълнят земята, но вместо това те построяват град и кула, за да си „спечелят име“ и за да не се разпръснат по цялата земя (ст. 4*). Едва когато Бог разбърква езиците им във Вавилон, те се разпръсват, както им е заръчал.
Петдесетница представя един невероятен контраст. Учениците чакат в Йерусалим, както Христос им е заповядал (Деян., гл. 1, ст. 4 – 5). Тълпата се „чуди и мае“, когато чува своите различни езици, обединени в едно (гл. 2, ст. 6 – 7). „Как ги слушаме да говорят на нашите езици за великите Божии дела?“ – питат се те помежду си (ст. 11*).
Тази хармония на прослава в Йерусалим възстановява объркването във Вавилон. Въпреки че след това църквата е разпръсната, вярващите приемат гоненията като възможност да сеят семето на благовестието. Тяхното подчинение прави за нас днес възможно да изявим „великите Божии дела“. И един ден хора от „всички родове и езици, племена и народи“ ще пеят за спасението от Бога и Агнеца (Откр., гл. 7, ст. 9*).
Линк към оригиналната статия: https://www.intouchuk.org/read/daily-devotions/many-languages-one-god
* Библейските цитати са от Библия, нов превод от оригиналните езици © Българско библейско дружество 2013
