„Но Иисус рече: „Оставете децата и не им пречете да дойдат при Мене, защото на такива е небесното царство.“ (Мт., гл. 19, ст. 14*).
Дъщеря ми работи в детска градина, където полага специални грижи за малко момче, чийто мозък е увреден още от раждането. Той се храни посредством тръба в носа и не може да ходи, нито да разговаря с другите деца в градината. Дъщеря ми помага за поддръжката на медицинското му оборудване и се грижи за здравето и комфорта му.
В следобедите, когато времето е подходящо, тя извежда детето на детската площадка. Веднъж забеляза две деца, които спореха за играчка и момчето, което спечели спора, дойде и подари играчката на болното дете. Друг път едно момиченце се приближи с нейна любима книжка с картинки и му четеше от нея, въпреки че момчето не можеше да я разбере. Много деца идваха при него, като казваха мило: „Хайде да играем!“
Историите на дъщеря ми за тези деца винаги изскачат в ума ми, когато размишлявам върху днешния стих от Писанието, който ни казва, че трябва да „станем като малките деца“. Те са тези, които не се влияят от обстоятелствата, не ги е грижа как ги виждат хората и могат да дават безкористно и да предлагат помощ, без да очакват нещо в замяна.
Линк към оригиналната статия: https://www.upperroom.org/devotionals/en-2024-06-03
* Библейските цитати са от Библия, нов превод от оригиналните езици © Българско библейско дружество 2013
