“Ликувай, небе, и тържествувай ти, земьо, и възклицавайте от радост, планини, защото Господ утеши Своя народ и се смили над Своите страдалци. А Сион казваше: „Господ ме изостави и Моят Бог ме забрави.“ Ще забрави ли жена кърмачето си, няма ли да се смили над роденото от утробата си? Но дори и тя да забрави, Аз няма да те забравя. Ето изобразих те на двете Си длани; твоите стени са винаги пред Мене. Твоите строители ще се раздвижат, а твоите разорители и опустошители ще си отидат от тебе” (Ис., гл. 49, ст. 14 – 17*).
Някога струва ли ви се сякаш Господ ви е забравил? Случва ли се да се чувствате пренебрегнати, изоставени или незначителни? Във време на страдание е лесно да мислим, че Той не вижда или не Го е грижа през какво преминаваме. Когато Йерусалим е разрушен и повечето от жителите му са пленени във Вавилон, народът на Израил също се изкушава да мисли, че Бог ги е забравил и изоставил.
Днешният пасаж обаче директно се противопоставя на идеята, че болката и трудностите са знаци за Божието отсъствие. След като Господ казва, че знае всичко за страха на Израил от изоставяне, Той ги уверява в Своята безусловна любов. Той е толкова близо и е толкова внимателен и отдаден към нас, колкото е майка към сучещото си бебе и е невъзможно за Бога да ни забрави. За да стане това ясно на неспокойните, уморени израилтяни, Той им потвърждава, че ги е врязал на дланите на ръцете Си (ст. 16). Това звучи ли ви познато?
Векове по-късно Иисус Христос увисва на кръста с гвоздеи, пробили ръцете Му – доказателство, че Божиите думи са истинни и че сме Му по-скъпи, отколкото можем да си представим. Ние сме Неговите незабравими, възлюбени деца.
Как увереността, че сме винаги в мислите Му би променила ежедневието ни и взаимоотношенията ни с нашия небесен Баща?
Линк към оригиналната статия: https://www.intouchuk.org/read/daily-devotions/god-remembers-us
* Библейските цитати са от Библия, нов превод от оригиналните езици © Българско библейско дружество 2013
