„И кой от вас с усилията си може да прибави към ръста си един лакът?“ (Лк., гл. 12, ст. 25*).
- Синди, ще прегледаш ли кутиите с колежански и работни хартии, за да решиш кои ще запазиш и кои – рециклираш? – попита майка ми.
Родителите ми разчистваха безпорядъка от вещи, насъбрали се от многото години живеене в тази къща и грижата за три деца.
Докато разглеждах съдържанието на кутиите, открих есета и задачи, които съм писала за завършването си като преподавател. Като погледнах оценките и коментарите по тях, си спомних стреса и надвисналите крайни срокове, както и постоянния страх от провал. Върнах се в едно време, когато ме изпълваха чувства на неотложност и тревога за бъдещето. За какво беше цялото това притеснение и паника? Тревогата не постигна нищо, освен да ме изпълни със стрес. Това, което беше толкова спешно и важно по онова време, сега вече беше част от миналото.
Постоянното притеснение наистина е загуба на време, понеже един ден, подобно на листовете, които пуснах в шредера, то ще отмине. Не е предвидено за нас да живеем в миналото, но да позволим да бъдем постоянно обновявани. Въпреки че ми беше трудно да унищожа есетата, за които бях отделила часове работа, това беше правилно, тъй като те представляваха част от миналото. Сега мога по-уверено да прегърна надеждата за нови приключения и нови начинания с Бога. Научила съм, че каквото и да се случва, Господ ще ни води към мястото, където трябва да бъдем, дори то да е неочаквано за нас.
Линк към оригиналната статия:https://www.upperroom.org/devotionals/en-2023-12-31
* Библейските цитати са от Библия, нов превод от оригиналните езици © Българско библейско дружество 2013
