Отговориш ли си на този въпрос с „да“, то трябва да знаеш, че си на пътя към мъдростта. Тя е тази, която може да ти помогне да осъзнаеш, когато нещо не ти достига и да те държи здраво стъпил на земята, когато виждаш само успехи около себе си.
Важно е да направим разграничение от самото начало, че „мъдрост“ и „интелект“ не са едно и също нещо. Светът е пълен с интелигентни хора, но малко са мъдрите. В Писанията виждаме, че Божествената мъдрост е нравствено, а не интелектуално качество. Когато един човек е само интелигентен, но не и духовно жив, се казва, че тази мъдрост е „земна, плътска, бесовска“. (Послание на Яков, гл. 3, ст. 15б*)
Ап. Яков говори на вярващи хора, които имат свади помежду си, самоизтъкват се и са завистливи. Той разобличава поведението, а не знанията им. Всъщност им казва, че когато постъпват така, те всъщност се противопоставят на истината, защото това не е мъдростта, която идва отгоре. Излиза, че всеки път, когато се карам с някого, дори и моята гледна точка по принцип да е вярна, аз не действам мъдро: „Мъдростта, която идва отгоре, първо е чиста, после миролюбива, ненатрапчива, отстъпчива, пълна с милосърдие и добрини, безпристрастна и искрена. Плодът пък на правдата се сее в мир от миротворците“. (Послание на Яков, гл. 3, ст. 17-18*, по-тъмният шрифт е наш)
В този пасаж са въведени три различни понятия. От една страна се говори за мъдростта, а след това в следващия стих се въвежда правдата. На пръв поглед не изглеждат свързани, но всъщност са. В книга Притчи, която, както знаем, е изцяло посветена на мъдростта, има две по-специални глави. В гл. 8 и 9 мъдростта е показана фигуративно като личност. Казва се, че тя строи дома си, заколва жертви, приготвя вино и трапези и изпраща „слугините си да призовават по най-високите места на града: „Който е неразумен, нека се обърне насам!“ И на безумните тя каза: „Елате, яжте хляба ми и пийте виното, което съм размесила. Изоставете неразумността и ще живеете, и вървете по пътя на разума.“ (Притчи, гл. 9, ст. 3-6*, по-тъмният шрифт е наш) „Високите места“ в контекста на Стария Завет са капища и олтари на идоли. Ханаанците са имали практика да строят култовите си места на хълмове, което е навлязло и при евреите заедно с преклонението пред идоли.
Виждаме, че мъдростта не е просто знание, а е това, което ни опазва от грях, от идолопоклонство, от отклонение от правия път. Затова мъдростта и правдата са свързани, те вървят ръка за ръка и виреят в почвата на мира, както казва и ап. Яков.
Знаем, че ни трябва мъдрост, за да успеем в която и да е област – в образованието ни, възпитанието на децата, в работата или бизнеса ни, във взаимоотношенията ни с другите. А тя идва от страхопочитание към Господ и от това да Го познаваме, като носи със себе си пълен мир. (Притчи, гл. 9, ст. 10*)
Предизвикателство за седмицата: Когато се чувстваш недостатъчен или глупав пред някого или в нещо, търси Бога и се старай да Го опознаваш. Довери се, че Той ще ти помогне да усвоиш и всички останали нужни знания и способности.
*Библейските цитати са според текста на Библия, нов превод от оригиналните езици © Българско библейско дружество 2013.
Снимка: Pablo Garcia Saldana/Unsplash.com
