„Нова заповед ви давам: да се обичате взаимно. Както Аз ви обикнах, тъй и вие да се обичате взаимно. По това ще познаят всички, че сте Мои ученици – ако имате любов помежду си.“ (Йн., гл. 13, ст. 34 – 35*).
Понякога нощното небе е безоблачно и пълната луна осветява пейзажа, като прави всичко да се вижда ясно. Колкото и ярка да е обаче луната, тя не може да излъчва светлина, а само я отразява. Този пример от природата представя важен духовен урок: бихме могли да получим сила да извършим нещо, което изглежда невъзможно за нашите собствени сили.
Да обичаме другите може да попадне в тази категория – някои хора правят това изключително предизвикателно. Но в днешния пасаж Господ Иисус казва на Своите последователи: „Нова заповед ви давам: да се обичате взаимно. Както Аз ви обикнах, тъй и вие да се обичате взаимно“ (ст. 34*). Може би учениците са помислили, че това е невъзможно и, все пак, самата заповед съдържа отговора на нейното изпълнение: преди да можем да обичаме като Христос, ние първо трябва да получим Неговата любов. Само тогава ще сме способни да я отразяваме около себе си и да насочваме другите към Този, Който се грижи за тях по-всеотдайно и всеобхватно, отколкото биха могли да си представят. Господ ни дава силата да бъдем подражатели „на Бога като обични деца“. Единствено тогава ще можем да живеем „в любов, както и Христос ни обикна“ (Еф., гл. 5, ст. 1 – 2*). И когато правим това, ние предаваме на другите нещо велико и славно и в резултат биваме благословени.
Линк към оригиналната статия: https://www.intouchuk.org/read/daily-devotions/reflecting-god-s-love
* Библейските цитати са от Библия, нов превод от оригиналните езици © Българско библейско дружество 2013
