Когато бях по-млад, мислех, че трябва да върша всичко сам. Вярвах, че чуждата помощ ще донесе слава на човека, вместо на Бога. С годините обаче осъзнах, че Господ ме е създал и поставил сред хора – семейство, приятели и общество – защото се нуждая от тях.
Научих, че приемането на помощ е начин на признание, че не мога да се справя сам. Нуждая се от Бога и от помощта на тези около мен. През годините съм виждал Бог да действа в живота ми чрез сърдечната прегръдка на приятел. Посрещал е нуждите ми чрез хора, от които не съм очаквал това. Понякога дори ме е утешавал чрез добротата на някой непознат. Божиите пътища са неведоми.
В Съдии, гл. 1, ст. 1 – 10 Юда моли брат си, Симеон, за помощ в битката срещу ханаанците. „А мъжете от племето на Юда казаха на мъжете от братовото племе на Симеон: „Потеглете заедно с нас към областта, която ни е определена с жребий, за да воюваме с ханаанците. След това ние ще потеглим заедно с вас към определената ви с жребий област“ (Съд., гл. 1, ст. 3*). Докато се бият рамо до рамо, Бог им дава победата. Господ често ни протяга ръка чрез нашето семейство или общност. Добре е да молим за помощ, както и да помагаме на тези около нас. Когато правим това, ние участваме в Божиите чудеса.
Линк към оригиналната статия: https://www.upperroom.org/devotionals/en-2023-08-09
*Библейските цитати са от Библия, нов превод от оригиналните езици © Българско библейско дружество 2013
