„Но Господ каза на Самуил: „Не гледай външността му и високия му ръст; Аз го отхвърлих. Бог не гледа така, както гледа човек, защото човек гледа лицето, а Господ гледа сърцето“ (1 Цар., гл. 16, ст. 7*).
Когато ме откараха с линейка в болницата, в спешното нямаше свободни легла. Затова ме поставиха в една инвалидна количка и ме отведоха в една голяма стая, където седях цял ден в очакване да се погрижи някой за мен. Тогава един моторист с татуировки и верижки около врата влезе в стаята и седна до възрастната си майка. Присъствието му ме накара да се чувствам дискомфортно и неспокойно. Късно следобед мъжът дочу, че казвам, че съм диабетичка и че не съм яла от 5 ч. сутринта. Той скочи с думите:
- Това е ужасно! Ще кажа на сестрата, че имате нужда от храна.
По-късно същият ден той каза:
- Изглежда, че Ви е студено. Ще Ви донеса одеяло.
Върна се с едно одеяло и го подпъхна около мен на инвалидния стол. Този мъж имаше състрадателно и грижовно сърце, а аз го бях преценила по външния вид.
В 1 Царе 16 гл. Самуил прави подобна грешка. Бог го изпраща в дома на Есей, за да помаже този от синовете му, който Бог е избрал за цар. Когато вижда Елиав, Самуил харесва външния му вид и мисли, че той трябва да е избраникът. Господ обаче му казва: „Не гледай външността му и високия му ръст; Аз го отхвърлих. Бог не гледа така, както гледа човек, защото човек гледа лицето, а Господ гледа сърцето“ (1 Цар., гл. 16, ст. 7*).
Научих ценен урок. Тази библейска история и моята опитност в болницата ми напомнят да имам състрадание към всички хора.
Линк към оригиналната статия: https://www.upperroom.org/devotionals/en-2023-08-05
*Библейските цитати са от Библия, нов превод от оригиналните езици © Българско библейско дружество 2013
