„Възлюбени, сега сме Божии деца и още не е станало явно какво ще бъдем, но знаем, че когато стане явно, ще бъдем подобни на Него, защото действително ще Го видим“ (1 Йн., гл. 3, ст. 2*).
Сестра ми винаги прехвърля страниците на новите книги, за да види как ще свърши историята. Аз не правя така. Обичам да навлизам в света на героите и да участвам в техните приключения. Не искам да знам предварително как ще се развият нещата напред.
Не мога да кажа същото за живота си. Бих искала да надникна в бъдещето. Скоро и последното ми дете ще навлезе в зрелостта. Да бъда майка беше моя цел в продължение на години. Какво ще се случи, когато тази роля приключи?
Книгата Авакум ми дава утеха. Авакум страда поради насилието и разрухата, които го заобикалят. Ситуацията си остава същата и, все пак, в края на книгата той е радостен. Какво се променя? Господ му съобщава как ще приключи историята. Представям си как Бог му казва: „Не се притеснявай, Авакум. Ще се погрижа за това. Всичко ще бъде наред“. Разбирането на Божиите планове за бъдещето подновява вярата на Авакум в Божия суверенитет в настоящето. Объркването и страхът напускат сърцето му.
Може да не знам как ще изглежда животът ми след няколко години, но, подобно на Авакум, Бог ми е показал как ще свърши всичко. Един ден аз ще бъда обновена по образа на Христос и ще живея с Него завинаги. Това е нещо, заради което си заслужава прелистването на страниците.
Линк към оригиналната статия: https://www.upperroom.org/devotionals/en-2023-06-19
*Библейските цитати са от Библия, нов превод от оригиналните езици © Българско библейско дружество 2013