„Но като не можеха да се приближат до Него поради навалицата, разкриха покрива на къщата, където се намираше Той, направиха отвор и спуснаха носилката, на която лежеше парализираният“ (Марк, гл. , ст. 4*).
В началото на Своето служение, Господ Иисус проповядваше в един дом. Там се беше събрала огромна тълпа хора, много от които по-рано Той беше излекувал. Сега те и много други бяха дошли отново при Него, за да слушат проповедите му. Беше толкова пренаселено, че няколко души, които водеха свой близък за изцеление, не можеха изобщо да доближат Христос. Затова те се изкачиха на покрива на къщата, пробиха дупка в него и спуснаха своя приятел долу при Господ Иисус.
Когато размишлявам върху тази история, виждам в нея два типа хора. Едните не се поместват, за да направят път на един човек, който се нуждае от Господ. Другите биха направили всички възможно, за да отведат приятеля си до Христос. „Аз от кой тип съм?“ – запитах се. Припомних си моменти, в които съм забелязвал хора, нуждаещи се от Иисус Христос – на работа, на улицата, приятели, роднини. Бог не винаги иска от нас да пробиваме дупки в тавана. Може би ни призовава да кажем някоя добра дума, да споделим храната си, да изслушаме някого или понякога просто да не пречим да стигнат до Бога. Сега, когато попадна на нечия нужда, моля Господ да отвори очите и сърцето ми, за да помогна, а не да бъда пречка.
Линк към оригиналната статия: https://www.upperroom.org/devotionals/en-2023-01-22
* Библейските цитати са от Библия, нов превод от оригиналните езици © Българско библейско дружество 2013
