„Праведните викат и Господ ги чува и ги избавя от всичките им скърби“ (Пс. 34, ст. 18*).
Присъствах на богослужението в църквата с натежало сърце. Баща ми беше на смъртно легло и лекарите не можеха да направят нищо повече за него. Сълзи се стичаха по лицето ми, но не можех да си тръгна, понеже седях на първия ред, където очаквах един приятел да се присъедини към мен. На амвона бяха сложени красиви цветя и проповедта беше вдъхновяваща. Това, което най-много ме докосна обаче през онзи ден, беше хвалението, което пеехме с радост и ентусиазъм. Тези химни изпълниха сърцето ми и ми напомниха, че Бог знае точно от какво се нуждаем.
Когато службата завърши, по лицето ми имаше следи от сълзи, но аз си тръгнах в много по-добро състояние на духа, отколкото като влязох. Знаех, че каквото и да предстои за баща ми и за мен, моят небесен Отец ще ми даде сила. Взех решение да бъда възприемчива в сърцето си към преживяванията, които Господ допуска, и начините, по които Той иска да използва живота ми.
Баща ми сега е с майка ми на небето. А Бог е все така верен. Благодарна съм, че Той е винаги достъпен, както в нашата болка, така и в нашата радост.
Линк към оригиналната статия: https://www.upperroom.org/devotionals/en-2022-12-13
*Библейските цитати са от Библия, нов превод от оригиналните езици © Българско библейско дружество 2013
