“А Бог, изворът на надежда, нека ви изпълни с голяма радост и мир във вярата, за да се умножава все повече вашата надежда чрез силата на Светия Дух“ (Рим., гл. 15, ст. 13*).
Надеждата обикновено се определя като желание за нещо, придружено от очакване то да бъде получено. Ако това не се изпълни, лесно можем да се обезсърчим. Ние имаме враг, който иска да открадне надеждата ни. Като баща на лъжата, Сатана се опитва да държи фокуса ни върху обстоятелствата около нас, за да се усъмним в Божията любов и грижа за нас.
Така че, понякога може да се чувстваме отчаяни и изоставени, но емоциите не са нещо, на което можем да разчитаме. Като деца на небесния Отец, нашите обстоятелства никога не са безнадеждни, защото Той обещава да обръща всичко за наше добро (Рим., гл. 8, ст. 8*). Само че Неговата концепция за „добро“ не винаги съответства на нашата. Твърде често ние насочваме надеждата си към нещата в този свят, докато Господ дава приоритет на нашето духовно благополучие.
Разочарованието и обезсърчението са резултат от надежда в погрешна посока. Това не означава, че не можем да имаме мечти и очаквания. Но трябва да сме готови да ги пуснем с готовност да се подчиним на Бога и да се доверим, че Той продължава да работи за наше добро, когато те не се реализират. Нашите очаквания за този живот са временни, но ние имаме жива надежда в Христос, която не отпада и е вечна.
Линк към оригналната статия: https://www.intouchuk.org/read/daily-devotions/the-source-of-our-hope
Библейските цитати са от Библия, нов превод от оригиналните езици © Българско библейско дружество 2013
