Думата „наслаждавам се“ означава „извличам огромно удоволствие, удовлетворение и щастие“ от нещо. Не е ли това онзи вид взаимоотношение, което искаме да имаме с Бога – такова, в което и двете страни се радват на присъствието на другия? Господ също желае да общува по този начин с нас и нашето участие в развиването на подобно общуване е чрез посвещение, доверие и търпение.
Първо, вярващият трябва да посвети своя път на Бога. Това означава да Го поканим да изследва нашите желания и планове и да промени всичко, което не съответства на Неговите цели и планове за живота ни: „Предай пътя си на Господа и на Него се уповавай. Той ще те насочва“ (Пс. 37, ст. 5*).
Второ, вярващият трябва да се довери на Бога. Кой е по-достоен за нашето доверие от Отец, Който даде Иисус Христос за спасението на незаслужилите грешници? Този, Който не пожали Своя единствен Син, със сигурност ще осигури това, от което децата Му се нуждаят: „Нима Онзи, Който дори собствения Си Син не пощади, а Го отдаде за всички ни – няма да ни подари с Него и всичко друго?“ (Рим., гл. 8, ст. 32*).
Трето, вярващият трябва да си почива в Бога. Когато се боим, ние нито се посвещаваме на Бога, нито Му се доверяваме. Да чакаш Господа рядко е лесно, но само Той знае кога обстоятелствата и точният момент съвпадат с Неговата воля: „Само в Бога се успокоява моята душа, в Него е моята надежда. Само Той е моя скала и мое спасение. Той е моя крепост. Няма да се огъна“ (Пс. 62, ст. 6 – 7*).
Радостта от взаимоотношенията ни с Бога изисква усилия, но това са усилия на любов – понеже ние сме създадени да се радваме в Божието присъствие. Най-голямата наслада, която можем да преживеем, е да вървим ръка за ръка с нашия небесен Баща.
Линк към оригиналната статия: https://www.intouchuk.org/read/daily-devotions/delight-yourself-in-the-lord
* Библейските цитати са от Библия, нов превод от оригиналните езици © Българско библейско дружество 2013
