BG | EN

Блог

Забрави за себе си

Когато предаваме прекалено голяма стойност на своите умения или липсата на такива, всъщност изключваме Този, Който ни прави способни да извършим това, за което сме призовани.

„Тъй и вие, когато изпълните всичко, което ви е заповядано, казвайте: „Ние сме негодни слуги; извършихме това, което бяхме длъжни да извършим“. (Ев. от Лука, гл. 17, ст. 10*)

„Какво всъщност е Павел? Какво е Аполос? Не са ли те служители, чрез които вие повярвахте? И всеки се труди, според колкото Господ му е дал. Аз посадих, Аполос поливаше, но Бог направи да израсте. Така че нито който сади, е нещо, нито който полива, а само Бог, Който прави да расте“ (Първо послание към коринтяните, гл. 3, ст. 5-7*)

 

Има хора, които премислят и анализират цялостно всяка ситуация, и най-вече своето лично участие в нея. Това е човешкият начин да оценим как сме или не сме се справили и да си извадим изводи. Така се учим, развиваме, променяме към добро. До голяма степен търсим и сигурността на познатото. Хората, които са склонни да се себеанализират прекалено всъщност търсят в това сигурност. Идеята зад това действие, е, че човек вярва, че може да се подготви за всяка ситуация, да се предпази от всяка опасност и да се справи с всяко предизвикателство с достатъчно добра подготовка и самоуценка. Уви, когато се вторачим в себе си, изключваме най-важния фактор, а, именно, Бог. Как така?

Това, в което се вглеждаш най-много, е твоят фокус и водещ мотив. Дори физическият ни мозък има склонността да ни „заслепява“ за заобикалящата среда, когато вперим поглед в конкретна точка. Така е и в духовния свят. Когато придаваме прекалено голяма стойност на своите умения или липсата на такива, всъщност изключваме Този, Който ни прави способни да извършим това, за което сме призовани. Мойсей прави точно това, когато Яхве му говори от горящия храст за това, че той ще се яви пред фараона и ще освободи народа на Израил от робството в Египет. Мойсей започва да се вглежда в себе си и в своите способности, като дори спори с Бога, опитвайки се да Го убеди, че не е точният човек за мисията. 

„Мойсей каза на Господа: „Моля ти се, Господи, аз не съм красноречив. Такъв си бях по-рано, такъв съм и откак почна да говориш със Своя раб: аз говоря тежко и заеквам.“ Но Господ му възрази: „Кой е дал уста на човека? Кой го прави ням или глух, да има зрение или да е сляп? Нали Аз, Господ? И така, отиди и Аз ще бъда с устата ти и ще ти посоча какво да говориш.“ (Книга Изход, гл. 4, ст. 10-11*, по-тъмният шрифт е наш)

Друга подобна ситуация виждаме в живота на пророк Йеремия, който е призован от Бога за пророк още като дете: „И Господ ми каза: „Избрах те, преди да те създам в майчината утроба, и те определих, преди да се родиш. Поставих те за пророк на народите.“ Тогава казах: „Ах, Господи Боже, ето не умея да говоря, защото съм млад.“ Но Господ ми каза: „Не казвай: „Аз съм млад“; ще отидеш при всеки, при когото те изпратя, и ще говориш всичко, което ти заповядвам. Не се страхувай, защото Аз съм с тебе, за да те избавям – казва Господ“. (Книга на пророк Йеремия, гл. 1, ст. 4-8*, по-тъмният шрифт е наш)

В Библията има примери и за хора, които пък смятат себе си за повече от това, което са. Историята на вавилонския цар Навуходоносор е описана в книгата на пророк Даниил. Царят сънува пророчески сън, който се отнася за него самия, а Даниил му дава тълкувание, като предупреждава царя да внимава, защото е в опасност да бъде наказан за гордостта си. Очевидно Навуходоносор не се замисля над съня, а година по-късно съдейства за неговото изпълнение и то поради една единствена причина – нездравословно вглеждане в себе си. От гордост царят се вглежда в делата си, в двореца си, в империята, която е изградил, и сам прославя на глас собствената си особа. „Тогава царят се възхити и каза: „Не е ли това величественият Вавилон, който аз съградих със силата на своята мощ като царствен град за прослава на моето величие!“ Тези думи бяха още в устата на царя, когато прозвуча глас: „На тебе, царю Навуходоносоре, се известява: царството се отнема от тебе! Ти ще бъдеш отстранен от общение с хората и ще живееш с полските зверове; ще те хранят с трева, както хранят воловете; така над тебе ще преминат седем години, докато най-после разбереш, че Всевишният владее над човешкото царство и го дава на този, на когото пожелае!“. (Книга на пророк Даниил, гл. 4, ст. 27-29*, по-тъмният шрифт е наш)

Виждаме, че това, което смятаме, че умеем или сме, невинаги е вярно. Дори обаче обективно да сме прави за някои свои качества или способности, това, че сме наясно с тях, не трябва да е наш водещ фактор. Първото, което трябва да вземем предвид, когато ни предстои да извършим, кажем или разрешим нещо трудно, не е нашата лична способност или липсата на такава. 

Първо, трябва да проверим сами за себе си дали даденото предизвикателство пред нас е по Божията воля. Второ, трябва да проверим своите лични мотиви за участието в него. Трето, можем да преценим обективно дали бихме се справили, но ако сме минали през първа проверка и вярваме, че е Божията воля да участваме, проверили сме мотивите си на втора проверка, и те са действително чисти, то на трето място трябва да останем с отворен ум за Божията свръхестествена намеса в нас. Излиза, че е най-добре да забравим за себе си и да се концентрираме върху Бога, Който ни дава способност за всичко по Своя воля.

 

Мисъл на седмицата: Забрави за себе си, спомни си Кой е твоята сила и способност! „Всичко мога чрез Христос, Който ми дава сила.“ (Послание към филипяните, гл. 4, ст. 13*)

*Библейските цитати са според текста на Библия, нов превод от оригиналните езици © Българско библейско дружество 2013.

Снимка: Greyson Joralemon/Unsplash.com

Прочети още

Помощник във всяка ситуация
Помощник във всяка ситуация
 

Никога не сте сами, в каквато и ситуация да попаднете.

Чудото да си жив
Чудото да си жив
 

Не всеки осъзнава колко ценен дар е животът, за да използва изцяло потенциала му.

Божията любов не прави изключения
Божията любов не прави изключения
 

Любовта на Бога не се базира на нашия характер или поведение; тя произлиза от самата Негова същност.