BG | EN

Блог

Правилният фокус

Правилният фокус не е в нещата, които имаме или нямаме, а в Този, Който ги дава или взима. Кои са вечните неща, на които трябва да се фокусираме: да познаваме Бога и да обичаме Него и ближните си.

„Това ви казвам, братя: времето, което остава, е кратко, затова онези, които имат жени, да живеят така, сякаш нямат, и онези, които плачат – сякаш не плачат, и които се радват – сякаш не се радват, и които купуват – сякаш не притежават, и които се ползват от този свят – сякаш не се ползват, защото този свят е преходен.“ (Първо послание към коринтяните, гл. 7, ст. 29-31*) 


Не е трудно да изгубиш всяка надежда, прокараш ли само поглед по случващото се в света, а и в собствената ни страна. Нашите малки „подпорки“, „патерици“, планове и аварийни изходи сякаш се разпадат пред очите ни. Какво можеш да загубиш, питал ли си се? Дали се страхуваш за някого или нещо, което може да ти бъде отнето? Би ли искал да живееш със свободата на човек, който няма какво да губи? Древните стоически философи са учели, че трябва да си представиш най-лошото развитие на ситуацията, да приемеш, че ще стане, да го преживееш, за да обезсилиш силата на страха от бъдещето върху себе си. Ако прочетем горните стихове от Първото послание на ап. Павел към коринтяните, можем да останем с впечатлението, че ап. Павел едва ли не мисли като стоиците, но това не е така. 

В горните три стиха той подчертава преходността на физическия свят, за която и знаем. Наясно сме, че сме смъртни, че всичко остарява, изхабява се, чупи се, изразходва се, изоставя ни. Дали апостолът иска да ни каже просто да не държим на нищо, за да не може нищо да ни държи в страх от загуба? По-скоро той говори за това, над което се концентрираме като сили и внимание. Времето, което остава, е кратко, затова не хвърляй всичките си усилия и внимание в на пръв поглед добри, но преходни неща. Какъв е правилният фокус тогава?

„Но това, което беше за мене придобивка, заради Христос го сметнах за загуба. Наистина смятам, че всичко е загуба в сравнение с предимството да се познава Иисус Христос, моят Господ, заради Когото се отрекох от всичко. Всичко за мене е смет, за да придобия Христос и да пребъдвам в Него.“ (Послание към филипяните, гл. 3, ст. 7-9а*, по-тъмният шрифт е наш)

Правилният фокус не е в нещата, които имаме или нямаме, а в Този, Който ги дава или взима.

Християнският богослов и автор Джон Пайпър задава следния въпрос в книгата си „Христос е благовестието“: „Основният въпрос пред нашето, а и като цяло пред всяко едно поколение, е следният: Ако можеш да достигнеш рая, в който да няма болест, където да са всичките ти приятели от земята, където да се храниш с най-любимата си храна, да практикуваш любимите си занимания, обграден от всички природни красоти, които някога си виждал, заедно с всички физически удоволствия, които някога си изпитвал, без човешки конфликти или природни катаклизми, дали би бил удовлетворен от рая, ако Христос не присъства в него?“. Може би понякога си мислим, че само ако получим, постигнем, купим, спечелим, заслужим, достигнем до дадено нещо, най-накрая ще бъдем щастливи. Най-накрая ще повярваме в Божията любов и съществуване по непоколебим начин. Всъщност това е самозаблуда, нито едно от хубавите неща, които си мислим, че ще ни направят щастливи, няма как да ни даде пълно удовлетворение. Нашето истинско щастие е в познаването и общуването с Този, Който прави най-добрите подаръци.

Някои от нас вярваме, че Бог е реален и добър само докато получаваме от Него нещата, за които сме се молили и надявали. Какво би станало, ако изгубим тези неща обаче? Имаме ли гаранция, че всичко, което имаме или нямаме днес, ще остане така и през следващата 2022 г.? Ако фокусът ни е Божията ръка, какво бихме си помислили, когато я видим прободена и кървяща на кръста? Какво си мислят апостолите за Христос, когато Го виждат разпънат на кръста? Надеждата им умира, те се скриват и заключват заедно в една тайна стая, защото всичко, което очакват да получат от Христос като освобождение от римската тирания и може би дори царска власт заедно с Него в Юдея, сега е изгубено и мъртво. Какво връща тяхната надежда? Възкресението. Възкресението е символ на това, че смъртта на плътта и на всичко във физическия ни свят е победено от един по-съвършен живот, който е отвъд времето и пространството, отвъд края на живота тук. Затова и ап. Павел казва: „Ако само за през този живот се надяваме на Христос, ние сме най-жалките от всички хора“. (Първо послание към коринтяните, гл. 15, ст. 13*)

Кои са вечните неща, на които трябва да се фокусираме: да познаваме Бога и да обичаме Него и ближните си. Ако познаваме Господ, Неговия характер, Неговия глас и водителство, няма как да не Го обикнем. Ако обичаме Господ, няма как да не обичаме и ближните. Любовта към Бога и ближните е нещо, което никога няма да изгубим и единственото, което ще премине от земята във вечността.

„Любовта никога не умира. Ако има пророчества, те ще престанат, ако се говорят езици, ще замлъкнат, ако е знание, ще изчезне, защото нашите знания са откъслечни и пророчествата ни са откъслечни, но когато дойде съвършенството, тогава тази откъслечност ще изчезне.“ (Първо послание към коринтяните, гл. 13, ст. 8-10*)


Предизвикателство за седмицата: Направи си списък с нещата, които смяташ за ценни в живота си. Сложи звездичка на всяко едно, което вярваш, че ще остане с теб и за вечността. Концентрирай се именно над нещата, отбелязани със звездичка през тази седмица.


*Библейските цитати са според текста на Библия, нов превод от оригиналните езици © Българско библейско дружество 2013.

Снимка: Paul Skorupskas/Unsplash.com  

Прочети още

Изкушенията/Изпитанията
Изкушенията/Изпитанията
 

Като хора, повлияни от съвременната култура, музика, литература, кино, може би естествено свързваме изкушението с нещо, което силно ни се иска, но от което по една или друга причина се възпираме. Древните гърци обаче очевидно са виждали нещата различно.

Неразпознатият подарък
Неразпознатият подарък
 

Това, което виждаме като обективни факти, не ни прави „виждащи“ и оценяващи реално стойността на „подаръците“ от Бога. В Библията освен за физическите ни очи се говори и за още един вид очи.

Духът или плътта
Духът или плътта
 

Плътта е лъжлива, горда и фасадна. Тя прикрива раната, а не я лекува. Духът се занимава с вътрешното състояние на сърцето. Изцелява и променя желанията, усещанията, възприятията и вярванията дълбоко в човека.