„Но един самарянин, който вървеше по пътя, дойде до него, видя го и се смили, и като се приближи, изля върху раните му елей и вино и ги превърза. След това го качи на добичето си, откара го в странноприемницата и се погрижи за него. А на другия ден, като си заминаваше, извади два динария, даде на съдържателя и му рече: „Погрижи се за него; ако ти струва нещо повече, на връщане аз ще ти платя.“ (Ев. от Лука, гл. 10, ст. 33-35*, по-тъмният шрифт е наш)
Дали ти е правило по-специално впечатление точно това последно изречение от историята, разкрита в Притчата за добрия самарянин? Може би повечето от нас знаят евангелския разказ за нападнат от разбойници евреин, който е подминат от свещеник и от левит, но е спасен именно от самарянин, а, както знаем от историята, евреите и самаряните се презират и мразят взаимно. Особеното в притчата е, че Христос използва именно тези две групи хора, които не се приемат и обичат, за да онагледи какво ще рече някой да ти е ближен – някой да ти покаже милост, независимо как се чувства спрямо теб.
Кое обаче е различното, към което искаме да те насочим днес? Освен че самарянинът помага на нападнатия от разбойници и го отвежда до страноприемница, където да се погрижат за него, обещава нещо на гостилничаря. Обещава му да се върне и да заплати това, което би се получило като допълнителен разход. Какво ще рече това? Самарянинът поема риск да бъде излъган и ограбен, като обещава да заплати всичко, което гостилничарят му поиска извънредно.
Божията любов към нас идва с покана, която ние имаме право да откажем. Това е един своеобразен риск и за Бога, ако можем да се изразим така. Ние не можем да Му навредим, но можем да Го отхвърлим, с което Той сам се поставя в позиция на отхвърляне или приемане. Божията любов в нас действа по същия начин. Поставя ни в позиция, в която можем да срещнем злоупотреба, зло отношение, измама, отхвърляне.
Точно както Иисус обаче отговори на Пилат („Ти нямаше да имаш над Мене никаква власт, ако не ти беше дадена свише“, Ев. от Йоан, гл. 19, ст. 11а*), така и ние трябва да знаем, че риск всъщност няма, защото няма шанс или късмет, или случайност. Никой не би имал власт да ни нарани или благослови, ако не му е даден от самия Бог. Дори хората на по-висока позиция от нас, хора, които са в положение да ни навредят, ако решат, или тези, които ние сами допускаме да имат власт да ни наранят, не биха могли да го направят без Божието позволение
Така че: рискът е преценен. Ти не си изложен на шанса, произвола или злите мотиви на хора. Бъди готов да живееш като Христос, дори за останалите да изглежда наивно, глупаво или дори рисковано. Твоята гаранция е Божията любов!
Предизвикателство: Какъв „риск“ би могъл да поемеш през тази седмица за Бога? Не се страхувай да направиш това, което вярваш, че трябва да се направи. Бог има грижата да опази сърцето ти от опасности.
*Библейските цитати са според текста на Библия, нов превод от оригиналните езици © Българско библейско дружество 2013.
Снимка: Kamil Pietrzak/Unsplash.com
