„Не вие Мене избрахте, но Аз избрах вас и ви определих да излезете в света, да принасяте плод и плодът ви да бъде траен, та каквото и да поискате от Отец в Мое име, да ви даде.“ (Ев. от Йоан, гл. 15, ст. 16*)
Мислил ли си какво би станало, ако Кирил и Методий не бяха създали глаголицата? Ами ако техните ученици, на които може би дори не всички помним имената им, не бяха дошли по българските земи? Ако Христо Ботев и Левски бяха решили да правят нещо друго, вместо да се включат в освободителната борба? А ако всеки обикновен мъж, жена или дете от участниците в Априлското въстание и после и във войната не бяха се включили?
Склонни сме да вярваме, че има едни светли и значими за историята и човечеството личности, които са незаменими и без които светът не би бил това, което е днес. Само че едва ли виждаме себе си като такива личности или дори съвременниците си. Сякаш настоящето никога не е толкова специално, ние – също. Трудно ни е да видим скъпоценното в рутинните дейности, в обикновените дни. Можем ли да разберем обаче как Бог вижда нас в този момент? Каква стойност има в Неговите очи животът на всеки от нас, важен или не, известен или не, достоен или не?
Няма случайно дошли на този свят хора. Няма излишни и непотребни човешки души. Всеки един от нас е дошъл, носейки закодиран в себе си Божия план за света и своята роля в него. Този план има потенциал, смисъл и огромна стойност както за човечеството, така и за самия човек участник в него. Има една важна подробност обаче – ние решаваме дали ще участваме на Божия страна в плана. Ако изберем да не последваме Божият промисъл, този план няма да се осъществи за нас лично. Това обаче няма да обърка Божието намерение. Единствено ние сме губещите. Какво точно Бог иска за нас?
В Ев. от Йоан, гл. 15, ст. 16, с който започва това послание, Иисус ни разкрива какво иска за нас и защо ни е избрал – за да излезем в света и да принасяме плод и този плод да бъде траен. На гръцки там, където се говори за траен плод, се използва глаголът menó, който се превежда като да пребъде, да устои, да живее, да остане. За да разберем по-ясно кой е трайният плод в живота ни, трябва да погледнем и това, което казва ап. Павел: „Всъщност никой не може да положи друга основа, различна от положената, която е Иисус Христос. Ако върху тази основа някой зида със злато, сребро, скъпоценни камъни, дърво, сено или слама, делото на всеки ще стане явно – денят на съда ще го покаже, понеже то чрез огън се открива и огънят ще изпита какво е делото на всеки. И ако делото, което някой е градил, устои, той ще получи награда. А чието дело изгори, ще претърпи загуба – сам той ще се спаси, но така, сякаш е минал през огън“. (Първо послание към коринтяните, гл. 3, ст. 11-15*)
Ценността и смисълът на нашия живот не се крият в мащаба, в значимостта в очите на хората, в това, което би запомнила историята, а в това дали делото и трудът ни е бил за и чрез Христос.
Братята Кирил и Методий са били водени от любовта към Бога и желанието Божието слово да бъде достъпно за обикновените хора. Виждаме трайния плод на това дело дори и в момента, докато пишем и четем тези редове.
Помни, че за Бога ти не си безцелна случайност. Твоето дело и труд биха били също толкова ценни, щом си воден от любов към Него.
*Библейските цитати са според текста на Библия, нов превод от оригиналните езици © Българско библейско дружество 2013.
Снимка: Feliphe Schiarolli/Unsplash.com
