„Бъдете трезви, бъдете внимателни, защото вашият противник, дяволът, като ревящ лъв обикаля и търси кого да глътне.“
(Първо послание на ап. Петър, гл. 5, ст. 8*)
Виждал ли си човек, който е в пълна концентрация? Обикновено когато трябва да свършим нещо много пипкаво или дори криещо риск и опасност, умът и тялото ни се мобилизират по такъв необикновен начин, че да посрещнат необикновеното предизвикателство. Мускулите ни са в такова състояние, че цялата концентрирана сила на тялото може да се насочи към едно съвсем минимално физическо или интелектуално действие. Защо? Защото успехът или неуспехът в конкретната ситуация често се крие в ключово напасване на едно пренебрежително малко действие в точното време. Тъй като не знаем кога би било точното време, приемаме, че то може да е СЕГА, във всеки един момент.
Когато ап. Петър говори на разпръснатите християни в Мала Азия във второто си послание към тях, той ги насърчава да бъдат трезви. Епитетът трезвен е изключително силно обвързан с употребата на алкохол или друг тип опиати, затова когато го чуем, това е и първата ни асоциация – да не бъдеш под влиянието на алкохол. Думата за трезвен, употребена в оригиналния гръцки текст е νήφω (néphó), като освен трезвен, въздържащ се от вино, според речника на Джеймс Стронг метафорично означава спокоен, внимателен, отмерен, наблюдателен.
Трезвеността влияе на вниманието, на концентрацията, на спокойствието, реакциите, наблюдателността и психическата издръжливост както на физическо, така и на духовно ниво. В цитирания пасаж не се говори за алкохол или други субстанции, от които трябва да се въздържаме, а за нещо духовно. Малко по-нагоре в пасажа апостолът съветва вярващите да не се безпокоят за нищо, а да възложат грижите си на Бога, защото Той се грижи за нас. „Смирете се под крепката Божия ръка, за да ви въздигне в избраното от Него време. Възложете на Него всичките си грижи, защото Той се грижи за вас“ (Първо Петрово, гл. 5, ст. 6-7*) За да сме напълно концентрирани и внимателни, трябва да запазим такова равновесие и такава трезвеност в ума си, за да сме готови във всеки един момент да се съпротивим на опитите на дявола да ни погълне. Очевидно обаче това, което може да стои като пречка пред концентрираното внимание и трезвеността, са грижите и трудностите, с които решаваме сами да се справим. Енергията ни се насочва в по-маловажни, макар и реални проблеми, докато същинската опасност изчаква търпеливо в сенките както лъвът – своята плячка.
Какво всъщност правят алкохолът, наркотиците и всички останали опиати с мозъка? Променят, изкривяват, забавят или напълно блокират способностите му за възприятие и, в последствие, адекватна реакция. Това се случва и с духовния ни човек, когато позволяваме духовни опиати да ни държат далеч от трезвия ум. В случая ап. Петър говори за грижите, проблемите, онези „гиганти“ в нашите очи, които скриват духовната ни гледка, хвърлят сянка върху нас и ни пречат да забележим скрилия се в тревите лъв. Има най-различни духовни опиати – удоволствия, стремежи, амбиции, кариера, суета, пари, власт, проблеми, притеснения. На много места трезвеността се споменава непосредствено с вярата. Както в Второто послание на ап. Петър, така и в Първото послание на ап. Павел към солуняните виждаме, че трезвият, спокоен, бдителен и наблюдателен духовен човек е вярващ или, иначе казано, доверяващ се на Бога.
Ще има причини за притеснение, ще има проблеми и грижи, изпитания, изкушения, духовни опиати, които ще се борят да замъглят нашата бдителност и духовно равновесие.
Но доверието в Онзи, Който се грижи за нас, може да ни запази от интоксикация. Вярата ще държи ума ни свободен от отговорности, с които не можем да се справим сами, ще отнеме обременеността, идваща от излишното, безплодното и дори вредното, за да останем наблюдателни, в пълна концентрация и духовно равновесие, така че при атака от врага, да отреагираме подготвено и навреме.
„Когато хората кажат: „В мир и безопасност сме“, тогава внезапно, както родилни болки бременна жена, ще ги връхлети гибел и никой няма да я избегне. А вие, братя, не сте в тъмнината, та денят да ви изненада като крадец, защото всички вие сте синове на светлината и синове на деня – не сме синове на нощта, нито на тъмнината. И тъй, нека не спим, както другите, но да бъдем будни и трезви. Онези, които спят, нощем спят; и които се опиват, нощем се опиват, но ние сме синове на деня и нека бъдем трезви, като носим вярата и любовта като броня и надеждата за спасение като шлем, защото Бог ни определи не за гнева Си, а за да придобием спасение чрез нашия Господ Иисус Христос“ (Първо послание към солуняните, гл. 5, ст. 3-9*, по-тъмният шрифт е наш)
*Библейските цитати са според текста на Библия, нов превод от оригиналните езици © Българско библейско дружество 2013.
