„Където умреш ти, там ще умра и аз и там ще бъда погребана. Нека Господ постъпи с мене така и това да ми отреди. Само смъртта ще ни раздели.“ Като видя, че твърдо е решила да тръгне с нея, Ноемин престана да ѝ говори.“ (Рут, гл. 1, ст. 17-18*, по-тъмният шрифт е наш)
Историята на моавката Рут често се дава като пример на смирение и покорство. Младата Рут губи рано съпруга си и остава вдовица, без да е родила дете от него. Свекърва ѝ Ноемин има двама синове и две снахи, които остават вдовици, защото съпрузите им умират, без да оставят потомство и да продължат рода. Когато Ноемин, изгубила съпруг, синове и имот, решава да се завърне от Моав в собствената си страна Юдея, снахите ѝ тръгват с нея. В един момент обаче тя се обръща към тях и ги моли да се върнат в родината си. Не иска да страдат повече, а да намерят хора, за които да се омъжат и които да се погрижат за тях.
Едната снаха на Ноемин се сбогува със свекърва си със сълзи на очи. Другата снаха Рут обаче не приема предложението. Нещо повече – тя заявява нещо много интересно на Ноемин: „Не ме умолявай да те изоставя и да се върна без тебе. Където отидеш ти, там ще дойда и аз, и където се заселиш ти, там ще се заселя и аз. Твоят народ ще бъде мой народ, и твоят Бог – мой Бог“. (Рут, гл. 1, ст. 16, по-тъмният шрифт е наш)
Някои от нас знаят историята до края. Рут и Ноемин пристигат във Витлеем по време на лятната жътва. За да изхранва себе си и свекърва си, на Рут се налага да ходи по чуждите ниви, където да събира изпадналите от жътварите класове. Трудна, недоходоносна и опасна работа за една млада и беззащитна жена. Попада обаче на нивата на Вооз. Един ден той забелязва Рут и нарежда на слугите си да я пазят и да ѝ помагат. Оказва се, че Вооз е сродник на съпруга на Ноемин. Когато Ноемин разбира за това, подучва Рут да отиде на гумното при Вооз една вечер и да легне в краката му в тъмното, което е жест на покорство и готовност да се обвърже с него. Вооз постъпва изключително достойно и решава да поеме отговорност за Рут и рода на починалия ѝ съпруг, като се ожени за нея. От рода на Рут и Вооз само няколко поколения по-късно ще се роди цар Давид, а след това и самият Иисус Христос.
Това, което се подчертава в историята на тази млада моавка винаги е нейната вярност и покорство към свекърва ѝ Ноемин. На моменти тя прилича на послушно дете, което изпълнява всичко, за което го съветва майка му.
Оценяваме и почитаме качеството смирение. Може би защото много малко хора действително го проявяват, а и знаем колко е трудно дори и на нас самите да живеем смирено. Дали естествено или не, обаче, това качество се бърка много пъти с пасивност, безгласност, нерешителност и примирение.
Това, което виждаме в образа на Рут е истинско смирение, изразено в силна решителност при вземането на важни решения.
Рут застава на кръстопът дали да изостави Ноемин и да уреди живота си или да остане с нея и да понесе всички рискове на живота в една чужда страна. Ето нейното твърдо решение: „Не ме умолявай да те изоставя и да се върна без тебе. Където отидеш ти, там ще дойда и аз, и където се заселиш ти, там ще се заселя и аз. Твоят народ ще бъде мой народ, и твоят Бог – мой Бог. Където умреш ти, там ще умра и аз и там ще бъда погребана. Нека Господ постъпи с мене така и това да ми отреди. Само смъртта ще ни раздели.“ (Рут, гл. 1, ст. 16-17*)
Трябва да вземе решение какво да прави, как да изхранва себе си и свекърва си, като в тази ситуация виждаме, че пасивността не е характерна за Рут: „Моавката Рут каза на Ноемин: „Да отида на полето и да събирам класове при този, при когото намеря благоволение.“ Тя ѝ отговори: „Иди, дъще моя.“ (Рут, гл. 2, ст. 2*)
Тя застава и пред решението дали да се обвърже с доста по-възрастния от нея Вооз, сродник на Ноемин, като така запази рода и името на починалия си съпруг или да избере да бъде съпруга на друг по-млад мъж: „Вооз каза: „Благословена да си от Господа, дъще моя! Сега ти извърши по-добро дело, отколкото преди, като не отиде да търсиш младежи, бедни или богати. Затова не бой се, дъще моя! Аз ще направя за тебе всичко, за което ти ме помоли, защото целият мой народ в града знае, че ти си силна жена.“ (Рут, гл. 3, ст. 10-11*, по-тъмният шрифт е наш)
Рут живее в изключително смирение към своята свекърва Ноемин и към нейния Бог Яхве. Рут приема Бога на Ноемин и става част от избрания народ. Тя е силна, смела, вярна и достойна – качества, които не противоречат на смирението, напротив, вървят ръка за ръка с него.
Това, което ние можем да изведем като поука за себе си от личността на Рут, е:
- да не бъркаме смирението с примирение и пасивност
- да взимаме убедено и смело решения, които са с цел доброто на останалите, като оставим нашия небесен Баща да се погрижи за нашето добруване
- да не се опитваме всеки път да преценяваме нещата, изхождащи от нашата човешка логика или страхове. Рут е чудесен пример за това
*Библейските цитати са според текста на Библия, нов превод от оригиналните езици © Българско библейско дружество 2013.
Снимка: Mohamed Nohassi/Unsplash.com
