BG | EN

Блог

Надежда, която се сбъдва

Всички сме чували да използват израза „напразни надежди“, когато очакванията на някого не се сбъдват. Как ще обясним факта, че и ние като Божии деца сме имали някакви очаквания от Бога, които не са се сбъднали?

„Чрез Него с вяра получихме и достъп до тази благодат, в която живеем, и се гордеем с надежда за участие в Божията слава. Не само това, но се гордеем и със страданията, понеже знаем, че страданието поражда търпение, търпението – опитност, опитността – надежда, а надеждата не води към разочарование, защото Божията любов се изля в нашите сърца чрез Светия Дух, Който ни бе даден.“ (Послание към римляните, гл. 5, ст. 2-5*, по-тъмният шрифт е наш)

 

    Може би четеш този стих и негласно си казваш: „Е, аз се надявах и бях разочарован“. Ако не го мислиш, сигурно все още в живота ти не е имало момент, в който да си получил от Бога точно това, което не си очаквал. Това е едно от най-тежките, но и най-изграждащите ни преживявания. Какво общо има надеждата, която не разочарова, със страданието, а по-надолу – с Божията любов? Понякога светът ни се струва малък, за да събере тези три понятия на едно място – страдание, надежда, любов.

   Според речника на Джеймс Стронг гръцката дума за страдание в пасажа се отнася за вътрешно такова, а не причинено отвън. Вътрешният свят на човека е нещо, което само той и Бог познават добре. Нeвинаги можем да обясним своята болка и емоции на друг човек. Тъй като не можем да обясним, често оставаме сами в болката си. Неразбирането на останалите ни кара да мълчим и да запазим всичко това за себе си. Тук е моментът обаче да си спомним, че освен нас, има още Някой, Който напълно ни разбира. Всъщност дори ние не се разбираме така добре. Иисус не ни оставя сами в страданието, защото то би ни сломило. Ако все още дишаме и се борим, това е защото Той носи тежестта и дава благодат. Благодатта не е просто усещане на лекота, а способност да издържиш, да изтърпиш, без да се счупиш. Търпението и успешното издържане на теста водят до опитност. Думата за опитност тук на гръцки е „нещо, което е проверено, тествано и доказало се като успешно“. Надеждата породена от издържания изпит. 

   Всички сме чували да използват израза „напразни надежди“, когато очакванията на някого не се сбъдват. Как ще обясним факта, че и ние като Божии деца сме имали някакви очаквания от Бога, които не са се сбъднали? Има два отговора, като само единият е верен: или Бог разочарова, или надеждата ни не е била в Него Самия. Разбира се, Бог не разочарова. Тогава ако надеждата ни не е била в Бога, то тя е била в нещо, което сме моделирали и пригодили по наше желание и сме нарекли бог. Надеждата трябва да има истински Източник. 

   В пасажа и въобще в цялата пета глава на Посланието към римляни се говори за Божията любов и спасение, които Бог подарява на човечеството, докато то все още е мъртво в греховете си. Просто така, не по заслуги, само с вяра, Бог Отец дава шанс за изкупление на всеки, който се протегне към Него. Той ни го дава безплатно, защото вече е платил твърде скъпо вместо нас с живота на Своя син Господ Иисус Христос. Ето я Любовта – доказана веднъж и завинаги. Подпечатана с кръв. Надеждата е мотивирана от конкретна причина, а именно: Щом Иисус умря за теб, когато дори не знаеше, че имаш нужда от Него, колко повече сега, когато познаваш Неговата любов, имаш причина за надежда. Такава, която няма да те разочарова и няма да остане несбъдната.  

Предизвикателство за седмицата: Направи си свой личен списък с  „несбъднати надежди“. Моли се през тази седмица заедно със списъка, като представяш пред Бога всяко от тези свои разочарования заедно с болката, идваща от него. Бъди в очакване на Божието изцеление и следи обстоятелствата за получаване на отговори. 


*Библейските цитати са според текста на Библия, нов превод от оригиналните езици ©Българско библейско дружество 2013.

Снимка: Kelly Sikkema/Unsplash.com

Прочети още

Твориш или рушиш?
Твориш или рушиш?
 

Не си представяй вдъхновението като някакво събитие, за което трябва да чакаш и което не зависи от теб. То вече е качество на твоя дух.

Не бягай от болката
Не бягай от болката
 

Самата болка я има и бягството от нея е невъзможно. Това, което ни е нужно, е причина и смисъл, за да я обезсилим и издържим победоносно.

Споделяй смело
Споделяй смело
 

Разбирате ли? Когато говорим, за нещо, което познаваме, каквото и да е то, говорим свободно. Още повече, когато виждаме необходимостта на някого от тази информация. Защо не говорим така и за Иисус Христос?