BG | EN

Блог

9 септември и ние

Касае ли и нас онова, което се е случило?

Нека имаме правилно виждане за собственото си минало. Ние може да не сме участници в него или дори да не сме и свидетели на събитията – и все пак нека използваме днешния ден като повод да се помолим Бог да прости на народа ни.

   Днешният ден е една специална дата. Все още има хора, за които този ден е положителен. Какво се случва: на 7 септември 1944 г. Червената армия навлиза на територията на България. По нареждане на правителството, българските войски не ѝ оказват съпротива. През нощта на 8 срещу 9 септември армейски части заемат ключовите пунктове в София – Министерство на войната, Министерство на вътрешните работи, пощата, телеграфа, радиото, гарата и други. Рано сутринта новият министър-председател Кимон Георгиев уведомява народа по радиото за извършената промяна.

 На 9 септември, по нареждане на главнокомандващия НОВА (Народноосвободителна Възстаническа Армия) Добри Терпешев всички партизански формирования слизат от планините и вземат властта в селата и градовете в България. На места това става без бой, но в други случаи войскови и полицейски части оказват ожесточена съпротива на силите на ОФ. На 10 септември полицията е ликвидирана и на нейно място е създадена народна милиция, съставена най-вече от доскорошни партизани. От затворите са освободени 8130 политически затворници.

   След онази дата преди 76 г. държавата ни навлиза в най-мрачния и най-мракобесническия период от своята съвременна история. Новата власт установява своя авторитет с масови убийства, терор, всяване на страх, отнети са елементарни човешки права и свободи. Хиляди хора намират смъртта си дори само въз основа на подозрения, че не са съвсем съгласни с новата власт. Новите управляващи се разправят със своите опоненти със силата на т.нар. „Народен съд“. След като приключват с политическите си опоненти – регентите, членовете на правителството, депутатите, комунистите се захващат със своите идеологически противници – православни, католици и протестанти. 

  Следват десетилетия атеизъм – борба против Бога, борба против църквата. Съвсем целенасочено изкореняване на християнските ценности от народа, заменянето на християнския морал с т.нар. „социалистически морал“ – един псевдо-морал. Така може да се опише последвалия 45-годишен период на „народна власт“.

   Днес, 9 септември 2020 г., 76 г. по-късно, каква оценка бихме дали ние? И трябва ли всъщност ние от перспективата на нашето съвремие да даваме оценка за онези събития? 

  В Св. Писание, в книгата на пр. Даниил, намираме записана една интересна история. Пророкът се намира във Вавилон, столицата на езическата империя, разрушила няколко десетилетия по-рано държавата и града му – Йерусалим. Отведен е там заедно с други свои сънародници още съвсем млад (ср. Книга на пророк Даниил, гл. 1*). Преминава през различни премеждия, в които Бог го закриля и предпазва, даже му дава да намери благоволение във вавилонските царе и управници. 

   В гл. 9* на същата книга виждаме Даниил, вече на възраст, намерил писанията на един друг пророк, служил в Израил непосредствено преди идването на вавилонците – пророк Йеремия. От там Даниил разбира, че нашествието на вавилонците, откарването на голяма част от народа в плен и заселването им чак във Вавилон всъщност е предсказано от пр. Йеремия и че то се явява като закономерно следствие и един вид Божие наказание за това, че народът се е отдалечил от Божествените напътствия, нарушил ги е и не се е вслушал в предупрежденията, които Бог е отправял към тях чрез Своя служител пр. Йеремия. 

   Тогава пророк Даниил отправя една молитва към Бога, съпроводена от спазване на пост, обличане на т.нар. „вретище“ и посипване на главата с пепел (ср. Книга на пророк Даниил, гл. 9, ст. 3). Вретището е представлявало дреха от изключително груб плат, наподобявало е чувал с две дупки отстрани за ръцете и една за главата. Обличането на вретище, посипването на главата с пепел и спазването на пост са били предприемани в старозаветните времена в моменти на крайна мъка и изключителни трудности. С други думи, пророкът осъзнава, че текущото положение на народа – в плен, под чуждо езическо господство, всъщност се дължи на собственото му непокорство и нарушение на Божиите повеления и съответно отхвърлянето на предупрежденията, отправени от Божия служител пророк Йеремия.

   Съдържанието на тази молитва е не по-малко дълбоко: „Молих се на Господа, своя Бог, изповядах нашата вина с думите...“ (Книга на пророк Даниил, гл. 9, ст. 4*, по-тъмният шрифт е наш). Приобщава себе си към вината на цялата общност, на целия народ. Макар и той самият да няма лична вина и отговорност за простъпките на предците си, макар и той самият да е бил съвсем млад, когато е отведен в плен, пак приема себе си за част от народа. Божият народ, който е престъпил Божиите заповеди и в историческия момент, в който живее пророк Даниил, носи последствията от това свое действие. А Бог е и остава верен: „О, Господи, Ти, Който си велик и пораждаш благоговение, Ти си верен към завета с тези, които Те обичат и които спазват Твоите заповеди!“ (Книга на пророк Даниил, гл. 9, ст. 4*). Народът обаче не е – не е пазил Божиите заповеди. И пророкът не се колебае да назове областите, в които народът се е провинил: „Съгрешихме, постъпвахме беззаконно, вършихме нечестиви дела, упорствахме и се отклонихме от Твоите заповеди и от Твоите наредби; не слушахме Твоите служители, пророците, които от Твое име говореха на нашите царе и князе, на предците ни и на всички обитатели на страната“ (Книга на пророк Даниил, гл. 9, ст. 4-5*). Пророкът също така е наясно, че ако трябва да разчитат на Божията закрила, защото са спазвали заповедите Му, няма да имат шанс. „Господи, ние носим върху себе си срама, както и нашите царе, князе и предците ни, защото съгрешихме пред Тебе“ (Книга на пророк Даниил, гл. 9, ст. 8*). Народът би трябвало да се засрами. Сам е навлякъл това с поведението си. Всички заслужават този срам – царете, управниците, бащите им, целия народ. Пророкът продължава и изрежда конкретните грехове, които народът е извършил: „Цял Израил наруши Твоя закон и се отклони, за да не се вслушва в Твоя глас. Затова върху нас се струпаха проклятие и клетва, които са написани в Закона на Твоя служител Мойсей, защото съгрешихме пред Тебе“ (Книга на пророк Даниил, гл. 9, ст. 11*). 

   След като пророк Даниил е изповядал греховете от името на целия народ, продължава, излагайки молбата си пред Бога – Той да отвърне гнева и яростта Си, да чуе молитвата му, да види опустошението им и разрушението на града, който се нарича с Неговото име: „Наклони, Боже мой, ухото Си и ме послушай, отправи поглед и погледни нашите развалини и разрухата на закриляния от Тебе град; защото ние поднасяме молбата си пред Тебе Самия, надявайки се не на нашите добри дела, а на Твоето голямо милосърдие“ (Книга на пророк Даниил, гл. 9, ст. 18*). Сърцевината на молбата, отправена от пророка не е добрите дела на народа, каквито всъщност те нямат, а Божието голямо милосърдие. То и единствено то е и ще бъде основната причина, заради която Бог би го послушал.

   Няколко извода можем да направим от тази история, случила се преди векове, която можем да свържем и със събитията, чиято тъжна годишнина отбелязваме на днешния 9 септември. Пророкът осъзнава, че положението, в което народът му се намира е следствие на минали грехове на целия народ, на минало непокорство на Божиите заповеди. Къде се намира нашата държава 30 г. след премахването на комунистическия режим? Някъде по пътя, но в крайна сметка доникъде. Вече 30 г. се блъскаме и се чудим кой ни е виновен – този или онзи. Дали не е време днес, 76 г. по-късно на тази мрачна и черна за страната ни дата да не се обърнем и ние в молитва към Бога по примера на Даниил: „Господи, признаваме греховете, които като народ сме направили, молим Те, надявайки се на Твоето голямо милосърдие. Ако нашите предци са нарушавали Твоя закон, ако съвсем съзнателно са водили борба против Теб и Твоите служители, ние сме различни. Ние сме посветили живота си на Теб. Помогни на България, Господи!“. 

    Пророкът е бил твърде млад, когато вавилонският цар Навуходоносор превзема Йерусалим и взима много израилтяни в плен, сред които е и Даниил. Той в личен план не е бил нито участник, нито дори свидетел на грехове, които изповядва в молитва си – възрастта му не го позволява. Въпреки това той осъзнава нуждата от това някой да се помоли от името на целия народ и да изповяда тези грехове. Ако отново погледнем на нашата страна – много от нашите съвременници не са били лични участници, нито дори свидетели на събитията и простъпките на комунистическия режим. Въпреки това, припомняйки си най-новата ни история и този черен мракобеснически период, можем да помолим Бога за прошка за това минало от името на целия ни народ.  

    Важното от историята е да се учим от грешките на предците си, за да не ги повтаряме. Обществото ни и до ден-днешен е разделено относно смисъла и последствията на случилото се на 9 септември 1944 г. Интересно е да се отбележи, че има все пак някакво раздвижване в правилната посока. На 5 май 2000 г. в „Държавен вестник” е обнародван „Закон за обявяване на комунистическия режим в България за престъпен“. Това е юридическата страна. Моралната страна е да не допускаме подобни престъпления срещу човечеството по какъвто и да било повод – от ограничаване на свободи до физическа разправа и репресии. Духовната страна обаче е още едно ниво по-високо – да признаем всичко това пред Бога и да молим за неговата прошка. 

    Нека имаме правилно виждане за собственото си минало. Ние може да не сме участници в него или дори да не сме и свидетели на събитията – и все пак нека използваме днешния ден като повод да се помолим Бог да прости на народа ни. 


Никога вече комунизъм и атеизъм!

Никога вече борба против Бога! 

Бог да пази България!  

 

*Библейските цитати са според текста на Библия, нов превод от оригиналните езици © Българско библейско дружество 2013.

Категория: Статии

Прочети още

Защитникът
Защитникът
 

Хората предпочитаме сигурността, затова сме готови да платим за нея. Предпочитаме да я уредим делово, така че да сме сигурни, че ще я получим.

Нека Господ сам говори за Себе Си
Нека Господ сам говори за Себе Си
 

Книгата на пророк Малахия е само три глави, препоръчваме ти да си я прочетеш. Става бързо, а темата ѝ е изключително актуална и днес. Засегнати са три основни проблема, с които ние също се борим днес, а именно досадата, измамата и почитта.

Жънем
Жънем
 

Единственото, което трябва да знаем за този етап, е че той е точно толкова труден, колкото и всички преди него – трудността му е в опазването на смиреното сърце на земеделец.