„Всеки да отделя, колкото му дава сърцето, без да му се свиди или да го принуждават, защото Бог обича онзи, който дава на драго сърце“ (2 Кор., гл. 9, ст. 7*).
Една вечер с десетгодишния ми син се връщахме от друг град и спряхме, за да му вземем нещо за хапване. Заведението беше пълно с хора, но изчакахме търпеливо, докато му поръчам порция ориз с пилешко. Тъй като вече ставаше късно, ние се запътихме към колата с идеята да вечеря по пътя.
Изведнъж към нас притича едно момиченце и протегна ръка, молейки за малко пари. Без изобщо да се замисля, синът ми пъхна пакета с храната в ръцете ѝ.
В този миг се сетих за едно друго щедро момче, което даде своите пет малки хляба и две рибки на Господ Иисус, когато трябваше да бъдат нахранени пет хиляди гладни души. Момчето не запази храната за себе си, макар че най-вероятно също е било уморено и гладно. Христос благодари на Бога за хляба и рибите и те се оказаха напълно достатъчни. Дори остана от тях!
Синът ми не разреши всички проблеми на децата, живеещи по улиците на Индия – нито дори тези на онова конкретно дете. Той просто направи това, което беше по силите му. Но ако всички ние проявяваме дори мъничко щедрост, Господ ще вземе малкото, което можем да предложим, и ще го умножи.
Линк към оригиналната статия: https://www.upperroom.org/devotionals/en-2026-04-28
* Библейските цитати са от Библия, нов превод от оригиналните езици © Българско библейско дружество 2013
Остави мнение/коментар