„Влезте през тясната врата, защото широка е вратата и просторен е пътят, които водят към погибел, и мнозина минават през тях, защото тясна е вратата и стеснен е пътят, които водят към живота, и малцина ги намират“ (Мт., гл. 7, ст. 13-14*)
Един ден имах нужда от време да помисля и да осмисля всичко, което се случваше в живота ми. Реших да се разходя в гората по пътека, по която бях вървялa много пъти преди.
Облачният ден съвпадаше с настроението ми. Когато наближих пътеката, това, което видях, ме разочарова още повече. Бурени бяха превзели и задушили някога красивия път. Почти се обърнах назад, но вглеждайки се по-отблизо, видях, че настъпващите плевели бяха оставили тясна пътечка точно по средата.
Ако се бях върналa, щях да пропусна възстановяващия мир, който тази разходка ми донесе.
Осъзнах, че често правя точно това, когато нещо изглежда трудно. Когато мисля, че има прегради или не виждам ясен път напред, се обръщам назад и се предавам на бурените на живота, вместо да се доверя, че Бог ще отвори път пред мен и ще ми покаже посоката.
Провирането между бурените ми напомни за днешния библейски пасаж. Наистина почувствах Божието присъствие по време на разходката си онази сутрин. И си напомних, че ако позволя на бурените на живота да ме възпрат от това да вървя по тесния път към Бога, ще пропусна възстановяването, обновяването на живота и яснотата, които идват единствено от ходенето с Господ.
Линк към оригиналната статия: https://www.upperroom.org/devotionals/en-2026-06-18
* Библейските цитати са от Библия, нов превод от оригиналните езици © Българско библейско дружество 2013