BG | EN

Блог

Преводите на Библията на български език

Историко-литературен обзор

Основна теза в библеистиката е, че Божието слово със спасителните си за човешкия род истини прозвучава и писмено се фиксира в потока на реални исторически събития.

(публикувано със съкращения)

Основна теза в библеистиката е, че Божието слово със спасителните си за човешкия род истини прозвучава и писмено се фиксира в потока на реални исторически събития. Небесното откровение не е абстрактна категория, а феномен, който се разгръща в живата човешка история. То закономерно се свързва с редица обществени и езикови явления, с конкретен персонаж и така се вгражда динамично в духовното и културно развитие на човечеството. През изминалите векове, Бог „много пъти и по много начини“ е отправял Благовестието Си чрез промислително подбран инструментариум от Свои служители: свещени писатели от старозаветната и новозаветната епохи – книжовници, пророци, учители и вестители на богопознанието. Между тях преводите на Библията заемат достойно място в контекста на всеобщия Божествен провиденциализъм, тъй като именно чрез тях се осъществява Божият план за свидетелство на духовната светлина сред земните жители в планетарен мащаб (Лука 2:32), и то на матерните им езици. Оттук книжовната мисия на библейските преводачи се явява мост, чрез който  свещеното богатство на Вечната книга става достояние в историята на племена и народи по лицето на земята, говорещи различни езици (Мат. 28:19; Деян. 2:5-11; 17:30).

Ето защо, изхождайки от тези библейско-богословски съображения, считаме, че е необходимо проучването на генезиса и значението на мисионерското възвестяване на благовестието, преводите и изданията на Библията, както и създаването на съответна коментарна литература по родните български земи. В тази насока засега само схематично ще отбележим:

1. До падането на Второто българско царство под турско робство (1396), а и  известно време след това, нашите православни предци са си служили в своя частен, домашен и църковно-богослужебен живот със славянския превод на Библията, извършен през IX в. сл. Хр. от гръцки език (Septuaginta) от мисионерите на православна Византия – славянските просветители св. св. Кирил и Методий. В условията на чуждоземното турско владичество (XIV – XIX в.) по нашите земи книжовните традиции заглъхнали. Тогава по силата на историческите обстоятелства старобългарският текст на библейските, богослужебни и богословски книги  преминал извън границите на поробеното отечество,  като намерил  прием, по-нататъшен развой и приложение най-вече в  Киевска Русия. Тъкмо този първоначален старобългарски текст на Кирило-Методиевия библейски превод, претърпял през  ХVI – ХVII в. руска езикова редакция, е стандартизиран в окончателната си печатна форма като  Елисаветинска Библия (1751). Известна под названието Църковнославянска Библия, тя се е използвала у нас през Възраждането за богослужебни цели. Но постепенното отдалечаване на народната българска реч от структурата и лексиката на църковнославянската езикова форма на Елисаветинската Библия, от една страна, и непонятността на употребяваните от гръцкото духовенство при богослужения и проповеди библейски текстове на гръцки език, от друга страна, породили необходимостта от библейски преводи на говорим български език още през Възраждането.

2. Заслуга за появата на библейски преводи на новобългарски език има Британското и чуждестранно библейско дружество (British and Foreign Bible Society). Заедно с Американското библейско дружество то си поставило за цел да превежда  и разпространява Библията сред източните народи в границите на Османската империя на техния матерен,  разбираем език. Така се идва до начални опити (по различни причини обаче неуспешни) за библейски преводи на простонароден български език: Новият Завет на архимандрит Теодосий Бистрицки (Петербург, 1823) и Четириевангелието на Петър Сапунов (Букурещ,  1838).

3. Трябва да се отбележи, че първият сполучлив, с историческо значение превод на Новия Завет на новобългарски език,  отпечатан в Смирна през 1840 г. по поръчение и със средствата на Британското и чуждестранно библейско дружество (БЧБД),  е извършен от йеромонах Неофит Рилски. Това отговорно възложение и по-нататъшният ход на Неофитовия превод са тясно свързани с личността на Търновския митрополит Иларион (1821 – 1827; 1830 – 1838),  който бил посредник между пълномощника на посочения мисионерски институт Бенджамин Баркър и риломанастирския духовник. Преводът на от. Неофит Рилски е бил извършен по време на учителстването му в Габрово (1835 – 1837) за удивително кратък срок от две години при непосилен, изнурителен труд, и то често пъти денонощно. Отнася се за крупен по обем и значение за духовната култура на българите през Възраждането превод на Новия Завет, който завинаги е свързан с уникалната личност  на  високо ерудирания граматик и книжовник от. Неофит Рилски. Той е бил в богослужебна употреба под формата на евангелски и апостолски четива  почти до Освобождението. Към него православните българи се отнасяли не като  към протестантска книга, макар че претърпял шест издания и е бил разпространяван при феноменален успех от протестантските мисионери и продавачите на книгите на Британското и чуждестранно библейско дружество. За православните българи отпечатаният с църковнославянски букви Нов Завет служил и като православно „черковно евангелие“, и като учебно помагало.

4. През 1871 година Британското и чуждестранно библейско дружество отпечатва в Цариград т. нар. „Протестантска Библия“. Тя е дело на преводаческа  комисия, която включвала американските  мисионери-методисти  д-р Алберт  Лонг и лингвиста д-р Илайас Ригс (1870-1900), както и възрожденските книжовници Петко Славейков, Константин Фотинов и Христодул Костович (Сичан Николов). Извършеният в продължение на 12 години (1859 – 1871) първи цялостен превод на Библията на литературен български език претърпява впоследствие няколко издания в Цариград, Ню Йорк, Лондон и София. Текстът е ревизиран през 1924 г. от петчленна комисия под надзора на мисионера  Robert Thompson. Със своя позитивен дял  евангелската Библия плътно се вгражда в духовната култура на Българското Възраждане и в религиозно-просветното дело у нас или, както бележи православният библеист проф. д-р Иван Марковски: „Този превод, обективно погледнато, има големи заслуги за разпространение на Словото Божие между нашия народ.“

5. Библейският превод на Българската православна църква е издаден през декември 1925 г. Той обслужва духовния и богослужебен живот на православното население на България вече 82 години. Негов главен инициатор и двигател е видният строител на Българската екзархия и на новоосвободена България – Варненския и Преславски митрополит Симеон, член на Българската академия на науките. В двадесетгодишната преводна работа (1900-1920 г.) участвали с научната си ерудиция и с истинска апостолска ревност университетските преподаватели проф. Васил Златарски, проф. Любомир Милетич, свещ. д-р Стефан Цанков (по-късно академик, протопрезвитер), както и многоброен състав от високообразовани православни духовници и богослови. Окончателната литературна редакция принадлежала на именития ни българист и славист проф. Беню Цонев – ваятел на библейския стил и език в Синодалната Библия, което ú придава висока художествена стойност. При своята работа над обемистата  езикова материя преводаческият състав от различните комисии е вложил много усет и вещина, за да влее и съхрани  в библейския сборник огромна част от словното богатство на матерния ни език.

Полезно е в завършек на настоящия непретенциозен исагогически обзор да се подчертае, че в много отношения е показателно да се изследват и аргументират историко-литературните аспекти и дименсии на библейското дело в България. Оттук произтича огромното значение на Светата Библия, тъй като тя е иманентна на българското историческо битие, вкоренена е в духовната култура, бит, душевност и религиозен манталитет на българския народ, християнизиран още през IX в. при св. княз Борис-Михаил. Тази историческа закономерност звучи като основание за утеха, бодрост и съзидателно вдъхновение, особено в нашето критично време на всеобща духовна криза – релативизъм, скептицизъм, апатия и евроскептицизъм.

Налага се основният извод – Библията е надисторична, но притежава своя собствена история. Тя като вечно Божие слово е извор на спасителни, богооткровени истини, норма е за личен и обществен живот, тъй като предлага духовен хляб за всички Божии чеда през всички времена. Тъкмо с тези вековечни истини е свързан повелителният за всяко човешко сърце призив на Богочовека Христос: „Изследвайте Писанията“ (Йоан 5:39).

*Библейските препратки са според текста на Библия, синодално издание (1982 г.); Дигитализирана версия © Българско библейско дружество 2016

Категория: Статии

Прочети още

Омекотяване на сърцето
Омекотяване на сърцето
 

Когато се доверите на Бога, това, което Той може да извърши в живота ви няма да има лимит.

Детска вяра
Детска вяра
 

Бог е мой помощник.

Тайната на радостното сърце
Тайната на радостното сърце
 

Външните обстоятелства в живота ни ще се променят, но вътрешната реалност на Христовото присъствие в сърцата ни никога няма да се промени.