BG | EN

Блог

Между мъртвите и будните

Едва един ден след Хелоуин е Денят на будителите. Същите онези, без които този текст би достигнал до вас на гръцки, турски или руски език, например.

   От няколко години в нашата богата на празници страна започна да се повдига все по-силно недоволство към празнуването на един конкретен празник. Всъщност колкото го има недоволството, толкова се среща и застъпничеството за него. Да, за Хелоуин говорим.

  Ако поразгледате постовете във Фейсбук на средностатистическите българи, обявили се срещу празника, ще видите едно повтарящо се твърдение: „Това не е български празник“. В превод: „Нямам проблем със скелетите, зомбитата и вещиците, просто нашите кукери са по-яки“. Да, но проблем има.

  Представете си, че на 31 октомври малкото ви момче се облече като пират, призрак или Жокера и тръгне да обикаля съседските апартаменти с малка кошница, казвайки „Лакомство или шега“ – това ще е сладко. Само че, ако на същата дата през нощта малчуганът излезе в градинката пред блока, запали огън и започне да изхвърля в него остатъка от обяда си, принасяйки го в жертва на ес ши (феите или духовете от отвъдното), малко ще се изплашите. Може даже да потърсите психолог на другия ден. А какво е общото между двете ситуации ли – става въпрос за един и същи празник. В единия случай детето ви ще празнува Хелоуин или Деня на вси светии (утвърден от папа Григорий IV през 9 в.), а в другия – келтския празник на зимното слънцестоене Сауин (Samhai), по време на който порталите към Отвъдното се отваряли. И не, това не са два отделни празника, а един синкретичен „християнски“ такъв.

  „Синкретичен“ е сложна дума, чието значение разбрах днес, но съм го адресирала без да знам с по-лесния за мен термин „манджа с грозде“. Синкретизъм означава обединяване. Тоест първо си избираш два празника, различни като смисъл и религиозен произход. После смесваш обредите им, като може даже да измислиш и ново име за фестивала. Накрая всички празнуват на една дата нещо, което не разбират, но важното е да е фън. Е, в нашия случай да е страшен фън.

  „Хелоуин е комерсиален“ не е довод – всички празници вече са. „Хелоуин е чужд“ също не е аргумент – Осми март също не е български празник. „Хелоуин е християнски празник“ – това вече не е истина. Сливането на езически практики и вярвания и християнски традиции е толкова силно и се случва от толкова дълго време, че едва ли можем да сложим край на едното и начало на другото. В Библията, в Евангелието на Марк, има един стих, който гласи: „Никой не налива ново вино в стари мехове. Инак новото вино ще спука меховете, тогава и виното ще изтече, и меховете ще се похабят. Ново вино се налива в нови мехове“. (Евангелие от Марк, гл. 2, ст. 22*) Това се случва и не толкова метафорично днес. Смесваме дати, вярвания, суеверия и забавление в името на негово величество Празника. „Синкретизираме“ християнско и езическо. Празнуваме по инерция „изхабени“ празници без живот и смисъл.

  А то празници много. Едва един ден след Хелоуин е Денят на будителите. Същите онези, без които този текст би достигнал до вас на гръцки, турски или руски език, например.

 

*Библейските цитати са според текста на Библия, нов превод от оригиналните езици © Българско библейско дружество 2013.

Снимка: Colton Sturgeon/Unsplash.com

Категория: Статии

Прочети още

Не разбирам
Не разбирам
 

Откъде идва тази нужда в нас да си обясняваме всичко, да „видим“, да „пипнем“, да имаме наша собствена теория за нещо, за да можем да го приемем.

Сърцето на Фенана
Сърцето на Фенана
Корал или перла?

Ние и ти сме били Фенана все някога, може би дори вчера или днес, когато сме погледнали завистливо към колега, приятел или съсед.

Пътят на Яир
Пътят на Яир
 

Яир чува това, от което се бои и заради което жертва всичко, чува думите: „Няма смисъл“, и то изговорени от хора от дома му, може би негови роднини. Паралелно с това към него идват и едни други думи: „Не бой се, само вярвай!“.