BG | EN

Блог

Между мъртвите и будните

Едва един ден след Хелоуин е Денят на будителите. Същите онези, без които този текст би достигнал до вас на гръцки, турски или руски език, например.

   От няколко години в нашата богата на празници страна започна да се повдига все по-силно недоволство към празнуването на един конкретен празник. Всъщност колкото го има недоволството, толкова се среща и застъпничеството за него. Да, за Хелоуин говорим.

  Ако поразгледате постовете във Фейсбук на средностатистическите българи, обявили се срещу празника, ще видите едно повтарящо се твърдение: „Това не е български празник“. В превод: „Нямам проблем със скелетите, зомбитата и вещиците, просто нашите кукери са по-яки“. Да, но проблем има.

  Представете си, че на 31 октомври малкото ви момче се облече като пират, призрак или Жокера и тръгне да обикаля съседските апартаменти с малка кошница, казвайки „Лакомство или шега“ – това ще е сладко. Само че, ако на същата дата през нощта малчуганът излезе в градинката пред блока, запали огън и започне да изхвърля в него остатъка от обяда си, принасяйки го в жертва на ес ши (феите или духовете от отвъдното), малко ще се изплашите. Може даже да потърсите психолог на другия ден. А какво е общото между двете ситуации ли – става въпрос за един и същи празник. В единия случай детето ви ще празнува Хелоуин или Деня на вси светии (утвърден от папа Григорий IV през 9 в.), а в другия – келтския празник на зимното слънцестоене Сауин (Samhai), по време на който порталите към Отвъдното се отваряли. И не, това не са два отделни празника, а един синкретичен „християнски“ такъв.

  „Синкретичен“ е сложна дума, чието значение разбрах днес, но съм го адресирала без да знам с по-лесния за мен термин „манджа с грозде“. Синкретизъм означава обединяване. Тоест първо си избираш два празника, различни като смисъл и религиозен произход. После смесваш обредите им, като може даже да измислиш и ново име за фестивала. Накрая всички празнуват на една дата нещо, което не разбират, но важното е да е фън. Е, в нашия случай да е страшен фън.

  „Хелоуин е комерсиален“ не е довод – всички празници вече са. „Хелоуин е чужд“ също не е аргумент – Осми март също не е български празник. „Хелоуин е християнски празник“ – това вече не е истина. Сливането на езически практики и вярвания и християнски традиции е толкова силно и се случва от толкова дълго време, че едва ли можем да сложим край на едното и начало на другото. В Библията, в Евангелието на Марк, има един стих, който гласи: „Никой не налива ново вино в стари мехове. Инак новото вино ще спука меховете, тогава и виното ще изтече, и меховете ще се похабят. Ново вино се налива в нови мехове“. (Евангелие от Марк, гл. 2, ст. 22*) Това се случва и не толкова метафорично днес. Смесваме дати, вярвания, суеверия и забавление в името на негово величество Празника. „Синкретизираме“ християнско и езическо. Празнуваме по инерция „изхабени“ празници без живот и смисъл.

  А то празници много. Едва един ден след Хелоуин е Денят на будителите. Същите онези, без които този текст би достигнал до вас на гръцки, турски или руски език, например.

 

*Библейските цитати са според текста на Библия, нов превод от оригиналните езици © Българско библейско дружество 2013.

Снимка: Colton Sturgeon/Unsplash.com

Категория: Статии

Прочети още

Между две реалности
Между две реалности
 

Има две паралелни вселени, които ние паралелно населяваме, ако така можем да го обясним. Поради сблъсъка на духовното и материалното вярващите в Бога много пъти изглеждат и звучат налудничаво...

Ел-Рои и илюзията на самотата
Ел-Рои и илюзията на самотата
 

Бог ме вижда и в моментите, в които копнея да бъда видян, и тогава, когато се опитвам да се скрия, защото Го е грижа.

Не разбирам
Не разбирам
 

Откъде идва тази нужда в нас да си обясняваме всичко, да „видим“, да „пипнем“, да имаме наша собствена теория за нещо, за да можем да го приемем.