BG | EN

Блог

Отхвърлянето

Всеки път, когато си отхвърлен или отхвърлиш друг човек, светът става едно по-опасно място. Или ние се превръщаме в разбити хора или превръщаме някого другиго в „болен“ и нараняващ човек.

„Няма страх в любовта. Съвършената любов отхвърля страха, защото в страха има мъка. Който изпитва страх, той не е съвършен в любовта. Ние обичаме Бога, защото Той ни обикна пръв. Ако някой каже: „Обичам Бога“, а мрази брат си, той е лъжец. Защото този, който не обича своя брат, когото е видял, как може да обича Бога, Когото не е видял? А ние имаме тази заповед от Него: който обича Бога, трябва да обича също своя брат.“ – Първо послание от Йоан, гл. 4, ст. 18-21*)

   Ако си бил последният избран в отбор за някоя игра като дете, ако майка ти е отклонила твоя поредна прегръдка, защото е била изнервена или уморена, ако някой човек се е държало арогантно с теб, смятайки те за млад и неспособен, то ти си бил в позицията на отхвърлен. Не знаем какво е било миналото ти – дали си отраснал в любящо и здраво семейство или въобще не познаваш тази реалност, дали си преживял дълбоки разочарования от хора. Това, което знаем със сигурност обаче е, че СИ бил отхвърлен все някога, все в нещо, колкото малко или голямо да е било то. 

  Интересно е, че отхвърлянето/приемането е една от основните теми в Библията и въобще в служението на Иисус Христос. До появата на Месията в ума на един средностатистически евреин хората се делят на Божий народ (евреи) и необрязани (езичници). Законът затвърждава това разбиране на разделение и то не само на база произход и вяра, но и на основата на пол – жените са в незавидна позиция, отношението към тях е по-различно, болните и страдащите от определени заболявания също са отхвърляни като нечисти от обществото. По тези разбирания всички християни, които нямаме еврейски произход днес бихме били отхвърлени като нечисти и недостойни да бъдем част от Божия народ.

  Това, което се случва на кръста, е примиряването и унищожаването на разделението. Освен че Иисус Христос изпълнява напълно Закона и го превъзмогва със Своята саможертвена любов, именно тази любов унищожава и всичко, което дели хората на евреи и неевреи, мъже и жени, болни и здрави, глупави и мъдри, достойни и недостойни. Божията любов е тази, която приема всеки един от нас, осиновява ни, прави ни достойни и силни да живеем така, както Бог иска за нас. Важно е да знаем обаче какво причинява отхвърлянето и да прегледаме своя собствен живот, за да разберем дали действаме като отхвърлени и съответно отхвърлящи хора или като обичащи чрез Христос.

 

Болка и гняв

  Точно както при нанесена рана това е първата реакция при всяко отхвърляне – първо боли силно, а после идва момент на реванш, породен от гнева. Гневът приема много форми, може да е насочен към отхвърлящия, към нас самите или към абсолютно неутрални хора, но ако остане твърде дълго, той се превръща в омраза. Гневните, горчивите и жестоките хора някога най-вероятно са преживели и жестоко отхвърляне спрямо себе си.


Завист и грешна самооценка

  Отхвърлянето внушава на отхвърления, че е недостатъчен и недостоен за любов и уважение, че е по-малко от останалите. Това е изначално грешна и несправедлива идея, която логично изглежда нечестна и в очите на наранения, но в един момент може да се превърне и в негово собствено убеждение – „аз не съм и никога няма да бъда като…“. Тогава идват съпоставянето и гневът, че ние никога няма да бъдем приети и ценни както останалите. Това убеждение натравя отношенията ни с хората, прави ни завистливи, подмолни, търсещи внимание чрез съжаление и вменяване на вина.


Зависимост и нестабилност

   Наранените и отхвърлени хора търсят някой, който ще ги приеме, за да възстановят своята ценност поне пред себе си. Затова бездомни деца или сираци, жени в риск, необразовани и малцинствени групи са най-уязвими, когато става въпрос за престъпления и злоупотреба (улични банди, проституция, култове, трудова експлоатация, търговия с наркотици). Защо? Някой ти казва, това, което копнееш да чуеш: „Ти си нужен“, „Трябваш ни тук“, „Ти си ценен за каузата“ (каквато и да е тя).

   Бог знае всичко това. Той знае разрушителната сила на лъжата „Не съм обичан“. Затова през Своя земен живот Иисус Христос показва при всяка възможност любовта на Отец – когато докосва прокажения, когато разговаря със самарянката на кладенеца, когато отива в дома на бирника Закхей и спира екзекуцията на жената, хваната в изневяра, когато избира за Свои ученици едни обикновени рибари, когато приема и прегръща всички деца, които идват при Него.

  Всеки път, когато си отхвърлен или отхвърлиш друг човек, светът става едно по-опасно място. Или ние се превръщаме в разбити хора или превръщаме някого другиго в „болен“ и нараняващ човек. Ние нанасяме наранявания, но можем и да превързваме раните чрез любовта на Христос. За да сме способни да приемаме останалите с тази любов обаче, първо трябва да я приемем за себе си. Затова искаме да знаеш днес и да мислиш над това през седмицата: Ти си неизмеримо, неизследимо, нелогично, непонятно приет и обичан до смърт от Този, Който те е виждал в най-грозната ти светлина.

 

Предизвикателство за седмицата: Сега ти си на ред е да обичаш както Иисус. Кой около теб се чувства отхвърлен? Има ли завистлив, груб, арогантен човек, който постоянно е в полезрението ти и когото се опитваш успешно да го избягваш? Има ли някого, когото ти си отхвърлил? Има ли някого, на когото трябва да простиш отхвърляне? Има ли някой в офиса или на работното ти място, който е избягван от останалите по някаква причина? Как ти можеш да покажеш любов и приемане на някого от тези хора тази седмица? 

 

*Библейските цитати са според текста на Библия, нов превод от оригиналните езици © Българско библейско дружество 2013.

Снимка: Steve Johnson/Unsplash.com

Прочети още

Сърцето на Фенана
Сърцето на Фенана
Корал или перла?

Ние и ти сме били Фенана все някога, може би дори вчера или днес, когато сме погледнали завистливо към колега, приятел или съсед.

Разум->Чувства
Разум->Чувства
 

Много от нас са чували фразата: „Не можеш да забраниш на сърцето си да чувства това, което чувства“ и то изречена от хора, имащи добра обща култура по анатомия. Културата на чувствата, в която живеем, твърди, че ти не контролираш емоциите си...

Бог в повече?
Бог в повече?
 

Съществува един много интересен феномен, който може би и вие в някакъв момент сте усещали, но дали поради християнско благоприличие или липса на разбиране от страна на другите, сте решили да потиснете и да не обсъждате – феноменът „духовно пресищане“.