BG | EN

Блог

Отхвърлянето

Всеки път, когато си отхвърлен или отхвърлиш друг човек, светът става едно по-опасно място. Или ние се превръщаме в разбити хора или превръщаме някого другиго в „болен“ и нараняващ човек.

„Няма страх в любовта. Съвършената любов отхвърля страха, защото в страха има мъка. Който изпитва страх, той не е съвършен в любовта. Ние обичаме Бога, защото Той ни обикна пръв. Ако някой каже: „Обичам Бога“, а мрази брат си, той е лъжец. Защото този, който не обича своя брат, когото е видял, как може да обича Бога, Когото не е видял? А ние имаме тази заповед от Него: който обича Бога, трябва да обича също своя брат.“ – Първо послание от Йоан, гл. 4, ст. 18-21*)

   Ако си бил последният избран в отбор за някоя игра като дете, ако майка ти е отклонила твоя поредна прегръдка, защото е била изнервена или уморена, ако някой човек се е държало арогантно с теб, смятайки те за млад и неспособен, то ти си бил в позицията на отхвърлен. Не знаем какво е било миналото ти – дали си отраснал в любящо и здраво семейство или въобще не познаваш тази реалност, дали си преживял дълбоки разочарования от хора. Това, което знаем със сигурност обаче е, че СИ бил отхвърлен все някога, все в нещо, колкото малко или голямо да е било то. 

  Интересно е, че отхвърлянето/приемането е една от основните теми в Библията и въобще в служението на Иисус Христос. До появата на Месията в ума на един средностатистически евреин хората се делят на Божий народ (евреи) и необрязани (езичници). Законът затвърждава това разбиране на разделение и то не само на база произход и вяра, но и на основата на пол – жените са в незавидна позиция, отношението към тях е по-различно, болните и страдащите от определени заболявания също са отхвърляни като нечисти от обществото. По тези разбирания всички християни, които нямаме еврейски произход днес бихме били отхвърлени като нечисти и недостойни да бъдем част от Божия народ.

  Това, което се случва на кръста, е примиряването и унищожаването на разделението. Освен че Иисус Христос изпълнява напълно Закона и го превъзмогва със Своята саможертвена любов, именно тази любов унищожава и всичко, което дели хората на евреи и неевреи, мъже и жени, болни и здрави, глупави и мъдри, достойни и недостойни. Божията любов е тази, която приема всеки един от нас, осиновява ни, прави ни достойни и силни да живеем така, както Бог иска за нас. Важно е да знаем обаче какво причинява отхвърлянето и да прегледаме своя собствен живот, за да разберем дали действаме като отхвърлени и съответно отхвърлящи хора или като обичащи чрез Христос.

 

Болка и гняв

  Точно както при нанесена рана това е първата реакция при всяко отхвърляне – първо боли силно, а после идва момент на реванш, породен от гнева. Гневът приема много форми, може да е насочен към отхвърлящия, към нас самите или към абсолютно неутрални хора, но ако остане твърде дълго, той се превръща в омраза. Гневните, горчивите и жестоките хора някога най-вероятно са преживели и жестоко отхвърляне спрямо себе си.


Завист и грешна самооценка

  Отхвърлянето внушава на отхвърления, че е недостатъчен и недостоен за любов и уважение, че е по-малко от останалите. Това е изначално грешна и несправедлива идея, която логично изглежда нечестна и в очите на наранения, но в един момент може да се превърне и в негово собствено убеждение – „аз не съм и никога няма да бъда като…“. Тогава идват съпоставянето и гневът, че ние никога няма да бъдем приети и ценни както останалите. Това убеждение натравя отношенията ни с хората, прави ни завистливи, подмолни, търсещи внимание чрез съжаление и вменяване на вина.


Зависимост и нестабилност

   Наранените и отхвърлени хора търсят някой, който ще ги приеме, за да възстановят своята ценност поне пред себе си. Затова бездомни деца или сираци, жени в риск, необразовани и малцинствени групи са най-уязвими, когато става въпрос за престъпления и злоупотреба (улични банди, проституция, култове, трудова експлоатация, търговия с наркотици). Защо? Някой ти казва, това, което копнееш да чуеш: „Ти си нужен“, „Трябваш ни тук“, „Ти си ценен за каузата“ (каквато и да е тя).

   Бог знае всичко това. Той знае разрушителната сила на лъжата „Не съм обичан“. Затова през Своя земен живот Иисус Христос показва при всяка възможност любовта на Отец – когато докосва прокажения, когато разговаря със самарянката на кладенеца, когато отива в дома на бирника Закхей и спира екзекуцията на жената, хваната в изневяра, когато избира за Свои ученици едни обикновени рибари, когато приема и прегръща всички деца, които идват при Него.

  Всеки път, когато си отхвърлен или отхвърлиш друг човек, светът става едно по-опасно място. Или ние се превръщаме в разбити хора или превръщаме някого другиго в „болен“ и нараняващ човек. Ние нанасяме наранявания, но можем и да превързваме раните чрез любовта на Христос. За да сме способни да приемаме останалите с тази любов обаче, първо трябва да я приемем за себе си. Затова искаме да знаеш днес и да мислиш над това през седмицата: Ти си неизмеримо, неизследимо, нелогично, непонятно приет и обичан до смърт от Този, Който те е виждал в най-грозната ти светлина.

 

Предизвикателство за седмицата: Сега ти си на ред е да обичаш както Иисус. Кой около теб се чувства отхвърлен? Има ли завистлив, груб, арогантен човек, който постоянно е в полезрението ти и когото се опитваш успешно да го избягваш? Има ли някого, когото ти си отхвърлил? Има ли някого, на когото трябва да простиш отхвърляне? Има ли някой в офиса или на работното ти място, който е избягван от останалите по някаква причина? Как ти можеш да покажеш любов и приемане на някого от тези хора тази седмица? 

 

*Библейските цитати са според текста на Библия, нов превод от оригиналните езици © Българско библейско дружество 2013.

Снимка: Steve Johnson/Unsplash.com

Прочети още

Твориш или рушиш?
Твориш или рушиш?
 

Не си представяй вдъхновението като някакво събитие, за което трябва да чакаш и което не зависи от теб. То вече е качество на твоя дух.

Надежда, която се сбъдва
Надежда, която се сбъдва
 

Всички сме чували да използват израза „напразни надежди“, когато очакванията на някого не се сбъдват. Как ще обясним факта, че и ние като Божии деца сме имали някакви очаквания от Бога, които не са се сбъднали?

Споделяй смело
Споделяй смело
 

Разбирате ли? Когато говорим, за нещо, което познаваме, каквото и да е то, говорим свободно. Още повече, когато виждаме необходимостта на някого от тази информация. Защо не говорим така и за Иисус Христос?