BG | EN

Блог

Законът на свободата

Лош ли е Законът? Не. Спасява ли ни? Не. Необходимо ли е да го спазваме? Невъзможно е да НЕ го, ако сме наистина Божии. Как тогава не сме под Закона, а под благодатта?

  Стар Завет, Нов Завет, Закон, вяра, наказание, изкупление, смърт, живот – това са едни на пръв поглед противоположни понятия. Ако за първи път отворите Библията, ще се сблъскате с няколко трудни за разбиране за почти всеки християнин понятия, едни от които са Законът и благодатта. В посланието на ап. Павел към римляните има един много известен стих, който на пръв поглед ги противопоставя едно на друго: „Грехът не бива да господства над вас, защото вие не сте под Закона, а под благодатта. (Послание към римляните, гл. 6, ст. 14*, по-тъмният шрифт е наш)

  Интересен въпрос, който е получавал противоположни отговори през вековната история на християнската вяра, е: „Как се живее под благодат?“. Напоследък чуваме все по-често и по-натрапчиво, че благодатта и свободата всъщност ти позволяват да следваш сърцето си. Да следваш собствените си разбирания за правда и святост няма нищо общо с библейския смисъл на думата свобода. За свободата в Библията се говори в Стария Завет като свобода от робството и тиранията на други народи (буквално), а в Новия Завет свободата е разглеждана само в следния контекст – да живееш извън контрола и робството на греха. Още един интересен факт: в Библията няма автономност. Свободата не означава да се покоряваш само и единствено на себе си: „Нека благодарим на Бога, че макар и да бяхте роби на греха, вие станахте от сърце послушни на онова учение, на което се отдадохте. И като се освободихте от греха, станахте роби на праведността“. (Послание към римляните, гл. 6, ст. 17-18*) На друго място ап. Павел казва: „Не мисля, че вече съм достигнал нещо или че съм станал съвършен, но се стремя, дано постигна това, заради което Иисус Христос ме завладя.“ (Послание към филипяните, гл. 3, ст. 12*, по-тъмният шрифт е наш), като някои преводи го дават: „бях уловен от Христос“. Въобще понятието себе си никога не е било автономно съществуващо. Никъде не виждаме в Библията свободният човек да е самостоятелна личност, която живее еднакво отделено от Бога и от дявола – винаги сме слуги на някого. От тази гледна точка свободата е единствено в състоянието на покорство пред Бога. Уви, Законът не ни дава това. Какво прави той? Законът показва и отсъжда кое е правилно пред нашия Небесен Баща и кое не е. Той спира дотам. Не може да бъде изпълнен напълно, защото сме хора и винаги ще се проваляме в едно или в друго. Бог знае това най-добре и затова изпраща Своя Син, Който изпълнява Закона и за нас – до последната буква и запетая. Лош ли е Законът? Не. Спасява ли ни? Не. Необходимо ли е да го спазваме? Невъзможно е да НЕ го, ако сме наистина Божии. Как тогава не сме под Закона, а под благодатта?

  Нека си припомним какво беше в първи клас – ченгелчета, плетеници, кръгчета и чертички. После детето започва да изписва цели букви, повтаря ги ден след ден. След като усвои това, започва да пише думи, после изречения. Слуша диктовки и претворява чутото в писмен текст. Научава къде трябва да поставя запетаи и тирета, главни и малки букви. Това е основата, това е и Законът. Свободата и благодатта идват после – когато от теб се очаква да напишеш съчинение. Ще използваш ли правилата за правопис и пунктуация? Да. Това значи ли, че ще напишеш добро съчинение? Не. Защо? Защото ти трябва вдъхновението, което е отвъд правилата. То е много по-голямо от тях, не ги отрича, а ги надхвърля. Така е и с благодатта – тя е способността да изпълниш Закона чрез силата на Светия Дух и след това да отидеш по-нататък. В това се разкрива величието на изкуплението в Иисус Христос. Чрез Неговата смърт на кръста за греха и Неговото възкресение, което стана и наше, вече не просто имаме силата да изпълним всичко, което Иисус казва, но и да живеем извън властта на греха, да не стоим на първото стъпало, което е Законът, а да се изкачваме по-нагоре. Там, по-нагоре, вече не се ограничаваме само до предписанието: „Чули сте, че е било казано на древните: „Не убивай; и който убие, ще бъде виновен пред съда.“ А пък Аз ви казвам, че всеки, който се гневи на брат си без причина, ще бъде виновен пред съда; и който каже на брат си „празноглавецо“, ще бъде виновен пред Синедриона; а който му каже: „бунтовни безумецо“, ще бъде виновен за огнения пъкъл“. (Ев. от Матей, гл. 5, ст. 21-22*) Законът на свободата не ни дава право да грешим, той ни прави свободни да побеждаваме греха, като вярваме в Този, Който победи за нас. 

 

Предизвикателство за седмицата: Коя е най-трудната за изпълнение Божия заповед лично за теб? Може би си се мъчил цял живот да изпълняваш това конкретно нещо, както Бог очаква от теб. Вече си разбрал, че нямаш силата като човек да изпълниш Закона, но чрез Иисус Христос и Неговата победа и истина, можеш да живееш победоносно. Отдели време през тази седмица да представиш тази трудност пред Бога и да Го помолиш за Неговата благодат, която ще ти помогне. Сподели с доверен човек, който да се моли заедно с теб. 

 

*Библейските цитати са според текста на Библия, нов превод от оригиналните езици © Българско библейско дружество 2013.

 

Снимка: Sharosh Rajasekher/Unsplash.com

Прочети още

Пътят на Яир
Пътят на Яир
 

Яир чува това, от което се бои и заради което жертва всичко, чува думите: „Няма смисъл“, и то изговорени от хора от дома му, може би негови роднини. Паралелно с това към него идват и едни други думи: „Не бой се, само вярвай!“.

Какво растение си?
Какво растение си?
 

Ако от разстояние си се объркал, че цветето е истинско, винаги можеш да се приближиш и да го докоснеш. Допирът до истинско растение няма как да се сбърка, до изкуственото – също. Изкуственото растение има красота, трайност и безупречен външен вид.

Какво желае Бог от мен?
Какво желае Бог от мен?
 

Най-краткият отговор на този въпрос е: „Нищо и всичко“. Може би още от самото начало е важно да се каже, че Бог не е в нужда, Той не зависи от хора и от обстоятелства и няма ограничения, за да се „нуждае от помощ“ в буквалния смисъл на тази дума.