„Тогава дойде един от началниците на синагогата, на име Яир, и като Го видя, падна пред нозете Му и Го помоли много, като казваше: „Дъщеричката ми е на умиране. Ела и положи ръце върху нея, за да оздравее и да бъде жива.“ Иисус тръгна с него. Много народ Го последва и Го притискаха.“ – Ев. от Марк, гл. 5, ст. 22-24*
Тежко е, когато отиваш на погребение. Независимо, че починалият може да е някой почти непознат, само това, че отиваш към място на скръб и на житейски край, те прави да стъпваш тежко в тази посока. Пътят винаги е лек и кратък, когато сме се запътили към дългоочакваната ваканция или при приятел. Защо? Защото знаеш какво следва или поне очакваш именно това – радост и емоционално зареждане.
В по-горния пасаж виждаме, че Яир, началникът на синагогата, за когото пише Марк в своето евангелие, далече не върви към място на радост, въпреки че крачи до Иисус Христос. Важно е да обърнем внимание на нещо за него – той е юдейски религиозен лидер, старейшина. Пътят за Яир започва много преди да дойде и да потърси помощ от Месията. Той е уважаван, познаван от всички духовник, стожер на местната юдейска общност и главен надзирател на дейностите в синагогата. Същият този Яир, когото всички познават, сега тича и се стоварва в краката на най-спорната и обсъждана личност в цяла Юдея – младия духовен водач Иисус от Назарет, за садукеите и фарисеите – самозван учител, богохулник и водач на секта. Може би ние с вас не можем да си представим какво струва това на Яир. Най-вероятно това означава, че един отчаян и изплашен баща завинаги жертва положението, репутацията и длъжността си в името на това, да опита да спаси живота на единственото си дете. Най-вероятно в този момент Яир не мисли за това, и все пак – неговият път започва с решението да изгуби всичко, което представлява в обществото, когато отиде при Иисус. От стих 22 до края на главата се говори именно за пътя до дома на този евреин.
Иисус се бави
Яир бърза. Той отчаяно бърза, защото дъщеря му си отива. Знаеш какво е усещането да бързаш за някъде и пред теб някой да се бави или да ти пречи да минеш. Това е моментът, когато ставаш най-нетърпелив и е най-трудно да проявиш търпение, защото осъзнаваш, че изпускаш точния момент и възможността, която идва с него. В случая този баща осъзнава, че изпуска шанса да спаси дъщеря си. През това време около Иисус се тълпят хора, всеки с болежките и проблемите си, бутайки останалите с лакти, за да се добере до Изцелителя. Хората се пречкат, настъпват го, спират Иисус, викат и умоляват за помощ. Всеки е отчаян.
Някой друг получава това, за което ти копнееш
Не само, че другите забавят Месията, но Иисус сам спира и започва да търси с очи някого: „Иисус, като усети веднага, че от Него излезе сила, обърна се към народа и каза: „Кой се допря до дрехите Ми?“. (Ев. от Марк, гл. 5, ст. 30*) Жената, която се е допряла и е получила изцелението си на момента, сега излиза и признава всичко пред останалите. За първи път от 12 години тя може да застане и да каже, че е здрава и не просто здрава, но и чиста, тъй като през всичкото това време е имала кръвотечение, което я е държало в нечистота пред Закона. Иисус я отпраща с милост и любов, всички около нея може би се радват и възхищават. Какво си мисли Яир обаче, който знае, че нещата с дъщеря му са изключително сериозни – на живот и смърт. Дали той може да се радва, след като отговорът на неговите молитви още не е реалност?
Хора и обстоятелства, които ще те обезсърчат
„Докато Той говореше, дойдоха хора от дома на началника на синагогата и казаха: „Дъщеря ти умря. Защо още затрудняваш Учителя?“ Но Иисус, щом чу изречените думи, каза на началника на синагогата: „Не бой се, само вярвай!“ И не позволи на никого да Го съпроводи освен на Петър, Яков и Йоан, брата на Яков.“ (Ев. от Марк, гл. 5, ст. 35-37*)
Дори да са останали само 100 метра пред теб, след като чуеш нещо подобно, дали би имал силата да ги извървиш? Яир чува това, от което се бои и заради което жертва всичко, чува думите: „Няма смисъл“, и то изговорени от хора от дома му, може би негови роднини. Паралелно с това към него идват и едни други думи: „Не бой се, само вярвай!“. Това е изборът, който правим всеки ден: на кои думи да повярваме. Можеш да приемеш реалността и съветите на обезверени и обезверяващи хора за истина, да ги последваш омърлушен до дома си и да видиш мъртвото тяло на своята молитва. А какво прави този баща? Явно се вслушва в друг глас, този на Спасителя.
Мъртвешката тишина преди отговора
Най-големият изпит за Яир е, както се очаква, в края на пътя. Там е неговият дом, семейството му, приятелите му, съкрушената му съпруга. Там е и мъртвото тяло на неговата дъщеричка, а той трябва да влезе и да я види така. В най-тежкия момент за него, когато хората наоколо се вайкат, пищят, оплакват, а и даже се подиграват на Иисус и думите Му, Месията прави нещо особено: „Той отпрати всички и като взе със Себе Си бащата и майката на детето и придружаващите Го ученици, влезе при детето“.
Иисус прогонва целия шум, прогонва неверието навън, обгражда те с присъствието Си, което много пъти можеш да усетиш в любовта на двама-трима верни Божии хора около себе си и тогава върши чудото – докато гледаш мъртвата ситуация в лицето. Не се отказвай, върви докрая!
Предизвикателство за седмицата: Можеш ли да бъдеш като един от тримата ученици, които Иисус взе със Себе Си? Кой има нужда от насърчение и прилив на вяра около теб? Звънни/пиши/срещни се с този човек през тази седмица и бъди гласът, който казва: „Не бой се, само вярвай!“.
*Библейските цитати са според текста на Библия, нов превод от оригиналните езици © Българско библейско дружество 2013.
Снимка: Jeremy Perkins/Unsplash.com