BG | EN

Блог

Бог в повече?

Съществува един много интересен феномен, който може би и вие в някакъв момент сте усещали, но дали поради християнско благоприличие или липса на разбиране от страна на другите, сте решили да потиснете и да не обсъждате – феноменът „духовно пресищане“.

  Съществува един много интересен феномен, който може би и вие в някакъв момент сте усещали, но дали поради християнско благоприличие или липса на разбиране от страна на другите, сте решили да потиснете и да не обсъждате – феноменът „духовно пресищане“. Най-общо казано, можеш да усетиш, че си духовно преситен, когато просто не ти се слуша, мисли и говори на тема Бог и вяра. Обикновено в такъв момент умът ти се носи във всички други посоки, чувстваш се празен или изнервен, а всяко нещо, свързано с истината на Библията ти се струва като кухо клише. Знаем, че това звучи странно или, за човек, който не го е преживявал, дори възмутително, но определено се случва в някои моменти от житейския ни път с Иисус Христос. Ако ти също си изпадал в подобно състояние, нека те успокоим – Бог никога „не идва в повече“, никога не би могъл да ни омръзне, Неговата истина, сила и величие не губят стойността Си с времето. Нашият ум няма как да обхване ширината, височината и дълбочината на любовта Му дори и да мислим за това ден и нощ до края на дните си. Още нещо, ти не си неверник. Това, което преживяваш, е нещо съвсем различно и се причинява от различни фактори. Нека разгледаме три от тях.

Нездравословна духовна храна 

  Духовният джънк фуд (от англ. нездравословна храна) е навсякъде и е все по-достъпен, а на моменти даже и неизбежен. Достатъчно е да сме харесали само пет-шест страници с дълобокомислени послания, клипове с красива природа или дори такива с християнски послания във Фейсбук, за да бъдем залети с „насърчение и мъдрост“ за целия ден дотолкова, че да не поискаме да отворим Библията си. Информацията е величина, която не просто има посока, сила и обем, но и тежест. Когато това, с което се храним духовно, изглежда и звучи добре, но не идва директно от Божието Слово, то ще ни засити като кроасан – закратко. На стомаха ти може да му стане тежко, но това духовно послание няма да донесе никаква хранителна стойност за духовния ти човек. Поради тежестта в стомаха няма да искаш да приемеш друга храна и, едновременно с това, ще си останеш незаситен.

„Аз съм живият хляб, слязъл от небето. Ако някой яде от този хляб, ще живее за вечни времена. А хлябът, който Аз ще дам, е Моята плът, която ще отдам за живота на света… Духът е, Който дава живот; плътта с нищо не помагаДумите, които ви говоря, са дух и живот.“ (Ев. от Йоан, гл. 6, ст. 51, 62*)

Очаквания и разочарования

  Ако в сърцето ти има изречение, което започва с „Бог трябваше…“, „Бог би трябвало…“ и „Нали уж Бог…“, то най-вероятно има и една дълбока болка, осъзната или не, която стои между теб и Неговото присъствие. Така известното на всички ни разочарование се е прокраднало, защото си имал очаквания, представи, вярвания и надежди, които просто не са се сбъднали – „несбъдната надежда потиска сърцето, а изпълненото желание е дърво за живот“ (Книга Притчи, гл. 13, ст. 16*). Независимо дали ще го признаеш или не, да се сърдиш на Бога, води само до това – да си дистанциран от Него, да не искаш да общуваш с Него, дори наивно да смяташ, че „наказваш“ Бога, лишавайки Го от вниманието си, точно както правим с хората понякога. Тогава ти се струва, че всичко, което четеш в Библията е празно и всяка изречена молитва би била фалш и лицемерие. Това е състоянието на пророк Йона, който, силно разочарован от Божията милост към един немилостив народ, решава да избяга от Бога на кораб. В Книга Йона се казва, че след като Йона се обръща към Него в молитва, тогава огромната риба, която го е погълнала в бурята, го избълва на сушата. Това се случва едва на третия ден. Очевидно Йона стои сърдит дълго време на едно меко казано неприветливо място, преди да реши да потърси Бога. Ти можеш да избегнеш това, като Му споделиш болката си и се довериш, че Неговата любов е на твоя страна във всичките Му действия.

Делата на плътта

   Спиш по 5 часа на вечер, през деня хапваш винаги на крак. Почти постоянно си на телефонната слушалка, давайки съвети, изслушвайки духовните и душевните терзания на хора. Когато нещо в църква има да се свърши, ти си първи да помогнеш. Вярата ти в Бога и служението ти към Него може да са твоето професионално занимание. В един момент тръгваш по течението на задълженията. Динамиката така те увлича, че не усещаш как си спрял да четеш Божието слово или четеш повърхностно и набързо. Все няма кога да се молиш, а с толкова много задачи това дори ти изглежда като загуба на време. Най-лошото е, че дори не се усещаш, защото „правиш всичко това за Бога“. Нали Той иска „дела, достойни за покаяние“ от нас? Паралелно с отдалечаването ти от Него, расте гордостта и неудовлетворението – никой и нищо не е достатъчно добро. Може би само ти… Докато не се разочароваш и от себе си, което може да се окаже най-голямото проявление на милост от страна на Бога – да ни даде да се видим такива, каквито сме без Него, за да поискаме никога да не пуснем ръката Му.

„Защото плътското мислене е враждебност към Бога – то не се покорява на Божия закон, а и не може. Затова онези, които живеят според плътта, не могат да вършат това, което се нрави на Бога.“ (Послание към римляните, гл. 8, ст. 7-8*)

 

Предизвикателство за седмицата: С какво се храниш духовно? Можеш ли да ограничиш каналите си на информация през тази седмица и да отделиш повече време само на един такъв – на Библията? Когато се чувстваш празен, отегчен или не чувстваш нищо, не се отказвай да Го търсиш. Това е тежкото изкачване на хълма, преди да дойде красивата гледка към долината. 

 

*Библейските цитати са според текста на Библия, нов превод от оригиналните езици © Българско библейско дружество 2013

Снимка: Alex Iby/Unsplash.com 

Прочети още

Да се молим по Божия начин
Да се молим по Божия начин
 

Чакането може да бъде част от Божия съвършен отговор на молитвите ни.

Радостна вест
Радостна вест
 

„И внезапно с ангела се появи многобройно войнство от небесни ангели, които хвалеха Бога с думите:„Слава на Бога във висините и на земята мир, между човеците благоволение!“ (Лк., гл. 2, ст. 13 - 14 НП).

Божието величие
Божието величие
 

Познавате ли единствения истинен Бог или виждането ви за Него се базира на ненадеждни източници.